Aug 20, 2008, 11:02 AM

За плагиатството

  Prose
873 0 6
1 min reading

Кух Че Реп едва дишаше от горещината, обхванала в последните няколко дни Горно Нанадолнище. Вървеше бавно с танцуваща походка и си тананикаше някаква песничка, но толкова фалшиво, че дори и най-отявлените фенове на Ма Рая,  не биха я разпознали. Разбира се, тази му любов към музиката не идваше от изначалното представление "Ай Дъл", а от изпитото вино в кръчмата на Хо.
Срещу него, помъкнала огромна количка, пъшкаше Хи Ена. Старото возило беше натоварено до дупка с топове първокласна коприна, украсена с майсторски нарисувани йероглифи.
Че Реп се напъна да събере тичащите си очи в една точка, залитна, опитвайки се учтиво да се поклони на жената и попита:
- Хи Ена, какво е това?
- О-о-о - с неопределяема нотка в гласа си каза Хи - "Мемоарите на една гейша"
Тук веждите на Реп почти опряха до корените на останалата му в малко количество коса:
- Гейша ли ще ставаш?
- Реп, ще се направя, че не съм те чула! Както винаги ти липсва такт! - тропна с крак Хи Ена, а облачето прах, предизвикано от този и акт покри нежните виолетки в градинката на старата Ла Ле, пред която се разиграваше въпросната сцена...
- Добре де! Значи ще я четеш? - не миряса Кух Че Реп.
- Може и да почета, но целта ми е да си ушия кимоно!
- Кимоно?!! -  старият Учител наистина се втрещи от неочакваната новина и тутакси изтрезня.
- Кимоно я! - тонът на жената напомни за рекламата на онази острозъба, проклета лихварка Де Се Ка. - Така всички ще си казват: Гледай я тази Хи Ена каква е умна и интелигентна, колко е изискана и о, Богове, какъв майстор на калиграфията е!
Хи Ена тръсна главата си в знак, че е приключила разговора и дръпна с все сила количката по стръмната уличка. Чу се някакъв звук откъм долната част на гърба и, а Кух Че Реп моментално си помисли:


"Млечният каймак върху киселото зеле не спира миризмата"

Беше вече забравил накъде отива, затова почеса онова място на главата си, което никога не го сърбеше, но той упорито го чешеше, завъртя се на пети и с бърза крачка се отправи отново към кръчмата на Хо, оригвайки се на вино и задушените охлюви, с много чесън на вездесъщата  Ка Па Ма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...