И тримата стояхме като вкаменени. Ние голи и прегърнати в леглото с Деси, той облечен и изправен до вратата. Трескаво започнах да мисля за какво е тук. Дали идва да ми остави ключа - беше забравил да ми го върне - или идваше завинаги при мен. И какво намираше!? Неспосбна бях да помръдна. От една депресия скачах в друга. Нямах сили нито да разсъждавам, нито да се обяснявам. Да става каквото ще!  Той гледаше ту мен, ту нея. Очите му бяха широко отворени. Плътните му устни нямаха цвят. Беше бял като платно. Сакът падна от ръката му. Усещах, че започвам да треперя. Придърпах одеялото и се загърнах. Деси не помръдваше. Загърнах и нея. Може би не трябваше да правя това. Ако се връщаше при мен, с този жест му показвах, че държа на нея. Той направи две крачки и коленича до леглото. Няколко мига или цяла вечност остана така с наведена глава. Не свалях очи от него. После ме хвана и ме свлече на пода до себе си. Стисках одеялото и оставих Деси чисто гола на леглото. Той зарови пръсти в косата ми, оскуба ме. Изви главата ми към неговото лице. Беше страшен. Гледаше ме свирепо. Уплаших се. Усетих дъха му на тежко вино. Очите му бяха зачервени. Устните му докосваха моите, после се отдръпваха. Не мърдах, не реагирах. Пак се навежсаше да ме целуне и пак се отдръпваше, сякаш не знаеше какво да прави. И изведнъж ми изкрещя в лицето:  - Какво ми направи, та съм луд по тебе!? Какво ми направи? - и зарида. Зарови лице в косите ми. Тресеше се целият. Минута-две стоях неподвижна, после се престраших и го погалих по косата. Той сякаш това и чакаше. Хвана ръцете ми и започна да ги целува. Целувaше раменете, шията. Впи устните си в моите. Езикът му проникваше до гърлото ми, задушавах се. Никога преди не е бил такъв разярен, настървен. Дори не усетих кога се е съблякъл. Събори ме грубо на леглото и още по-грубо проникна в мен. Бях полудяла от възбуда и от щастие. Забивах ноктите си в гърба му. Хапех раменете му, стенех, виках, ридаех и се смеех. Той пръхтеше върху мене като разгонен жребец. Когато целият плувнал в пот се отпусна върху ми, бях най-щастливата жена на света. Нямах сили за нищо. С него бяхме едно тяло или по-точно един дух - лек и ефирен. Ръката ми се свлече от гърба му и когато се удари в нечие коляно, чак тогава разбрах, че Деси не е помръднала.  - О, миличката ми! - изправих се леко и я прегърнах. Вдигнах завивката и се покрихме и тримата. Лежах между тях. Деси трепереше.  - Студено ли ти е? - я попитах тихо.  - Тя още ли е тук? - той протегна ръка и ни прегърна  и двете.                                                                                    

Край на втора част