За рапа и хрупанките

- Рапиране ли, това пък какво е?! - попита един ден Ко Та Рак, след като облиза малка капка мляко от мустаците си.
- Това е вид музика - отговори му Сянка, на когото бяха на гости днес.
- Така ли?! - възкликна Ко и отново хвана тарамбуката - Не съм я чувал.
- Не може да си чувал за всичко - каза Но Щен Вълк, който пак беше забол нос в някаква книга. Изобщо вълкът много харесваше да идва на гости на Сянка, защото той имаше много книги.
- Ако е възможно, говори нагледно с примери, като за нас - обади се Гар Ван от дивана, където седеше заедно с Ръмжачът и си говореха нещо, докато споделяха една голяма купа с хрупанки.
- Хм - замисли се Сянка - Нещо от този сорт:
Ъъ ъъ
Рязко се изправих,
главата си ударих,
чак ми причерня,
та легнах да поспя.
- И аз мога така! - възкликна Но Щен Вълк - Ко, дай ми ритъм.
Ъъ ъъ
Но Щен Вълк съм аз,
вия почти час,
гърло ме заболя
и воя ми спря.
Тук и котакът се включи:
Ъъ ъъ
Ко Та Рак съм аз,
слушай ни ти нас,
по тарамбука дрънча,
не мога да се спра.
Следващият куплет беше на вълка:
Ъъ ъъ
Отивам да пия,
после ще вия,
ох, теснотия,
нема угодия.
Ко Та Рак отново пое щафетата:
Ъъ ъъ
Тука рапирам,
няма да спирам,
без да подбирам,
всичко о...

- Добре, добре - побърза да го прекъсне Ръмжачът - Все пак тука ядем!
- Извинете - измърмори Ко Та Рак - Малко се увлякох.
- Не мога да повярвам, че няма никакъв алкохол! - каза странно мълчаливият до сега Шира.
- Миналия път изпихме всичко - оправда се Сянка - Пък и не е хубаво да се пие чак толкова често алкохол.
- А и млякото е много полезно - ухили се Ръмжачът.
- Кх кх - размаха нокът в негова посока големият котарак - Въздържателите да не се обаждат.
- Искаш ли хрупанка? - невинно го попита вълкът.
- Естествено, че искам! Да знаеш, че въобще не е възпитано, че така сте окупирали купата вие двамата!
- А ти защо не си кажеш, че искаш? - невинно му се усмихна Гар Ван, решила да помогне на колегата си по купа.
- Тука едни ме разсейват с нещо като музика - изкиска се Шира.
- Толкова ли са пък вкусни тези хрупанки? - зачуди се Но Щен Вълк, който още не ги беше опитвал.
- Да! - отговориха му в един глас всички останали присъстващи.
- Дайте тогава насам купата - изрече коана на деня той.