14 ago 2008, 22:20

За теб...

  Prosa
1.1K 0 0
1 мин за четене

Тая роза - ярка и благоуханна... е за теб! Откъснах я от огромна градина с още хиляди червени рози. Но тази беше толкова очарователна, че не ми позволи да обърна внимание на никоя друга. Прикова погледа ми мигновено! Беше с толкова наситен цвят. Толкова червено можеш да видиш само в някой адски пламък. А изваяните й стебло и листа бяха като че ли събрали всичкото зелено на света! Сякаш тая роза беше откраднала красотата си от срамежливите и замечтани погледи на случайни минувачи. Никой не е посмял да откъсне това Божие създание, защото може би е знаел, че то си има специално предназначение в този свят - като всички нас... Имаше нещо в това цвете, което го правеше така невинно, че ти се иска да го сгушиш в обятията си и да го предпазиш от всичко кално в живота. Тази роза не може да те убоде, въпреки заострените си бодли. Как може нещо толкова чисто да те нарани! То може единствено да те превземе, да те накара да се влюбиш в него мигновено. А обичта ти ще бъде силна и самоотвержена, като всичко, което би сторил за това прелестно създание. Каква неземна омая има в него! Колко страст е събрана във всяко листче! Напомня ми за теб!... макар че толкова чисто и идеално може да е само едно цвете...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...