14.08.2008 г., 22:20

За теб...

1.1K 0 0
1 мин за четене

Тая роза - ярка и благоуханна... е за теб! Откъснах я от огромна градина с още хиляди червени рози. Но тази беше толкова очарователна, че не ми позволи да обърна внимание на никоя друга. Прикова погледа ми мигновено! Беше с толкова наситен цвят. Толкова червено можеш да видиш само в някой адски пламък. А изваяните й стебло и листа бяха като че ли събрали всичкото зелено на света! Сякаш тая роза беше откраднала красотата си от срамежливите и замечтани погледи на случайни минувачи. Никой не е посмял да откъсне това Божие създание, защото може би е знаел, че то си има специално предназначение в този свят - като всички нас... Имаше нещо в това цвете, което го правеше така невинно, че ти се иска да го сгушиш в обятията си и да го предпазиш от всичко кално в живота. Тази роза не може да те убоде, въпреки заострените си бодли. Как може нещо толкова чисто да те нарани! То може единствено да те превземе, да те накара да се влюбиш в него мигновено. А обичта ти ще бъде силна и самоотвержена, като всичко, което би сторил за това прелестно създание. Каква неземна омая има в него! Колко страст е събрана във всяко листче! Напомня ми за теб!... макар че толкова чисто и идеално може да е само едно цвете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...