За уважението и привилегиите
/лични бележки/
Станах свидетел на банална случка пред лекарски кабинет. И я разказах – без особени емоции.
Основният проблем, който ме заинтригува – уважение и привилегии свързани ли са?
Защото маса хора наоколо ми заслужават и получават уважение. Просто уважение – поздрав, споменаване, топъл отзив.
И куп същества имат привилегии за нещо си – като маса.
Просто уважението е ЛИЧНО отношение за ЛИЧНИ заслуги. А привилегиите са кланови облаги, задето някой си някога е вписан в тоя клан.
И немалко нашенци държат на привилегиите – защото знаят, че са некадърни, за да получат човешко уважение. И хич не се интересуват от възможно уважение. Което никога няма да получат. За какво? А и не носи материална полза…
Не съм скромен – според мен скромни са само некадърните, защото нямат друг плюс. И ще спомена – често срещам хора, които ме поздравяват. Спира кола, чувам добрите думи, а понеже не виждам – питам кой е. Най-често: „Не е важно, просто един от многото Ви ученици!“.
Особено приятно е, когато – и сега става! – млади момчета и момичета казват: „Вие сте преподавал на татко или мама…“
Някакво двойнствено усещане беше преди шест години, когато се пенсионирах. Трябваше ми документ от първото място на работа. Село Бърдарски геран, далечната 1977/78 учебна година.
Звъня в кметството, кметицата отговаря, обяснявам й, казва, че е рутинна процедура, само да си кажа името. Казвам…
Насреща: „О, зная за Вас! Вие сте преподавали на свекъра ми…“
Първо се шашнах. Леле, добре че не каза „На дядо ми…“.
После направих бърза сметка – бяха набор 1963, оженил се Иван, синът му после… Аз си работя, времето върви…
А след това… Леко неописуемо е. И за хвалба – още повече, че е истина. И не единичен случай – срещах бивши ученици в Бяла Слатина, те ме познаваха, поздравяваха, казваха добри думи.
Бях там само година. Няколко месеца фактически – септември до юни. Обаче… Помнят ме…
И нещо за други. Семейство – жената учителка, мъжът чиновник в ОбС, шеф на двама чиновници. Пенсионират ги. Тя с малко над 300 лева /нейде около 1990 година/, той четири пъти повече. Номенклатурчик, „наш човек“… Привилегирован. Кой е дал повече на обществото?
Та какво за привилегиите? Защо са ми? По-бързо минаване по опашките? По-удобно гробно място?
Ха…
Е, а защо някои напират за привилегии? Ами като си знаят, че уважение няма да заслужат… Дори под заплаха и с просташка наглост…
П.П. Разбуних духовете, но... Каква е разликата между уважение и привилегии?
П.П.П. И пак ли някой ще се познае?
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Надя!
-
Уважение - дума почти изгубила смисъла си в днешно време. Права я наричат вече - на тези, на онези, на другите. Толерантност - също, свобода (слободия). Затова сме на тоя хал. Кой кого и за какво уважава вече? Професионализъм, човещина, емпатия... Трънки! Знам си правата и си изисквам привилегиите! И какво излиза? Уважават се пияниците, след петата ракия...
-
Нека кажа две думи за разликите между уважение и привилегии, ако може. После ще кажа и за приликите.
За уважението си дал пример от живота си, Георги. Добър пример за това, какво е уважение, макар и малко непълно разказан. Доколкото разбирам си бил учител. “Бил” за учител е малко грубо да се каже всъщност. Поздравяват те, не защото те помнят, а защото те уважават. Хората помнят и задниците, не само добрите хора. Някои от задниците имат привилегии, например селския стражар, който е секвестирал житцето на Андрешко. Привилегиите са били тогава кожени ботуши и кожен кобур, държавна заплата и правото да колиш и бесиш, досущ като един съвременен башибозук. Не беше добър пример, но толкоз мога засега.
Сега за приликите: тук, където живея, в Ю Кей, ако уважават някой, след време му дават определена привилегия. Например кралицата му дава рицарско звание. Това носи някои привилегии, за които няма да говоря сега. Тогава казваме, че уважението и привилегията си приличат. Свърши ми лимита 😊 -
Мога да отговоря на въпросите ти, но не мисля, че те интересува.
-
Благодаря, Петре!
Имах ученик Петър Димитров, жив и здрав е, свястно момче. Съвпадение на имената, разбира се.
Щураче,
въпрос. Пак гаден. А заслужават ли привилегии очните, ушните, ортопедите, зболекарите? Щото от тях малцина са били в ковид отделенията...
И друго. Повтарям - помисли върху разликите между уважение и привилегии. Уважение колективно няма. А привилегиите си ги уреждате... Упс, уреждат някои... -
Ами аз се познах. Фигуративно казано, бих могъл да съм някой от учениците ти, Георги. С уважение, името няма значение. Този ти разказ ми хареса много, и знаеш ли защо? Заради това, че в него има добрина. Има и малко разочарование, но то не доминира. Поне така ми се иска.
-
Благодарността и признателността никога не са претендирали за сложност Онези сложните пък, не намират място между добродетелите.
-
Благодаря, Антоанета, щураче!
Щураче,
прекалено елементарна е демагогията ти. Не си чела, но си въртиш плочата.
Хайде да не почваме спор, защото ще се наложи да попитам неприятни неща. Например, колко човка измряха, захвърлени пред стълбите на болниците? Колко чакаха с часове линейки и...?
Смесваш доста неумело понятията "привилегии" и "уважение". Едно време милиционерите имаха маса привилегии, но хората им викаха "мильовци" или "чисто и просто".
Историята, за която споменах, се разиграва в спокоен ден, докторката си беше в костюмче, рда на записването е част от правилата, привилегии за доктори просто няма! Ако беше на зор - какво й пречеше да звънне на колежката си и оная да я вмести в списъка? Никой няма да разбере...
Обаче - претенции. И "закрилници", не прочели или не мислили върху написаното. Впрочем, дали пък не говори клановото усещане? Слаба демагожка си, все пак. Което е и похвала, де... -
Мислех да се включа с коментар, но май няма смисъл от едни безкрайни спотове!
Георги, само искам да те поздравя за позицията! И да - разликата е огромна! -
Да, заслужават привилегии и уважение, лекарите, които ежеминутно в продължение на пандемията бяха на първа линия и рискуваха, а някои загубиха живота си. Смешните подаяния, които получиха от държавата ни, са жалки. Случката, която беше описал е поредното унижение - да се сравнява някакво си предреждане на опашка с това, което правиха лекарите с риск за живота си. Защо тогава не изрази протест, че са застанали първи на "огневата линия" ?
Да, тази лекарка може да не е била в първите позиции тогава, но какво? Да раздадат номерчета на всички лекари, които са били ли, та да се легитимират пред всеки пенсионер на всяка опашка? -
Уважение заслужават доблестните хора. От всички съсловия хората са различни. Не може всички да са под един знаменател.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
