/лични бележки/
Станах свидетел на банална случка пред лекарски кабинет. И я разказах – без особени емоции.
Основният проблем, който ме заинтригува – уважение и привилегии свързани ли са?
Защото маса хора наоколо ми заслужават и получават уважение. Просто уважение – поздрав, споменаване, топъл отзив.
И куп същества имат привилегии за нещо си – като маса.
Просто уважението е ЛИЧНО отношение за ЛИЧНИ заслуги. А привилегиите са кланови облаги, задето някой си някога е вписан в тоя клан.
И немалко нашенци държат на привилегиите – защото знаят, че са некадърни, за да получат човешко уважение. И хич не се интересуват от възможно уважение. Което никога няма да получат. За какво? А и не носи материална полза…
Не съм скромен – според мен скромни са само некадърните, защото нямат друг плюс. И ще спомена – често срещам хора, които ме поздравяват. Спира кола, чувам добрите думи, а понеже не виждам – питам кой е. Най-често: „Не е важно, просто един от многото Ви ученици!“.
Особено приятно е, когато ...