yotovava (Валентина Йотова)
2651 22434
26 dic 2024, 6:42

За влъхвите и даровете им 

  Prosa » Relatos
167 4 12
1 мин за четене

На тази дата през 1987 г. сключих брак.

37 години брак – това си е повече от каторга, но човек накрая свиква май

Това, обаче, което искам да ви разкажа, е друго. Имали сме сити години, имали сме бедни години – като навсякъде. Но никога няма да забравя средата на януари 1989 г. Тогава получавахме аванс и заплата. Общо взето – на едното плащахме едни сметки, на другото други, а по средата карахме на мускули. И така – една събота и неделя, вероятно е било точно по средата на януари – седмица след аванс и седмица преди заплата (всъщност като се замисля, аз бях още студентка и моите хонорари от дребни статии по вестниците много не подпомагаха бюджета), та в тая събота и неделя се оказаваме без стотинка вкъщи и без нищо за ядене. Толкова без нищо, че дори нямаме 23 стотинки за една кофичка кисело мляко, та да омеся содена питка. И няма от кого да поискаме. Тогава се сетих, че майка ми беше казвала, че оцет с вода може да замести киселото мляко, та месих тая питка с оцет, вода, сол, брашно и сода. Намерих в килерчето някакъв изостанал буркан паприкаш – ястие, което едва ли бих сготвила, но този буркан с домати и чушки ми стигна, за да го изпържа на миш-маш. Без лук, без яйца и сирене. И с тази питка и тоя миш-маш изкарахме съботата и неделята. Никога не ми е било толкова сладко, но то остана в едни други години, в един друг век...

Съпругът ми има израз: – Да караме на сух хляб и пържоли, пък да става каквото ще.
Той едва ли си спомня този случай, аз обаче никога няма да го забравя и винаги знам, че има ли любов, има всичко. Пожелавам ви винаги да сте сте влюбени. Тогава животът наистина е лесен.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Както се казваше в едно предаване "Как ще ги стигнем?" Права си за пъзела. Някой друг го реди, а ние само гледаме отстрани.
  • Петенце, добави и 6 години гаджилък, то 3/4 от живота ми е минал с тоя човек
    И бури е имало, и затишия... Мисля, че някой по-умен от мен реди пъзелът, ние само следваме стъпките.
  • Много време ми отне да повярвам в любовта. Имах доста примери покрай себе си за това, че тя не съществува. В един момент се убедих, че я има и че с нея животът наистина е по-лесен. Искрено се надявам да стигнем вашите години семеен живот, защото до момента сме едва на 20 години.
  • Знам. Бъзикам се с онези, които все още живеят във виртуала на пропагандата на режима.
  • Марийче, живеехме си в една лъжа и в постоянен дефицит. И това е съвсем действителна история.
  • Безжичний, това е самата истина, а вероятно и много други хора са имали такива преживявания. Но не ги споделяхме, срам ни беше да го изречем на глас, защото неднага щяха да ни упрекнат, че не умеем да управляваме финансите си. Даже свекър ми веднъж ми чете конско как едната заплата сме могли да я спестяваме и да живеем с другата. Нещо не се получаваше
  • Ма сакън, Валя, как тъй ще си нямала 23 ст. за мляко в благоденствието и изобилието на развития социализъм?!?!?!?!
  • Това не може да се разбере, от тези, които не са го преживели! Браво! А и ти сравнително рядко пишеш проза.
    Напомни ми краят на моята младост - бях на 39 и подскачах по площадите! Е, и-какво-от това? Сега-на-75? SIC TRANSIT GLORIA MUNDI!
  • Изпитанията показват силата и слабостта ни, Жоре, преминем ли през тях, нататък е лесно. Всъщност това ми бяха най-щастливите години - нямахме нищо, но пък правехме любов.
  • С моята Любима преди 2 години изкарахме толкова тежък период, че не искам и да се сещам. Аз, без работа, тя, на 2, без почивка, но нямаше пари и за болкоуспокояващо, защото от преумора всичко я бореше.
    Е, мина, сега сме на светлинни години, както се казва, но тогава разбрах силата на чувствата й - в този период, продължил месеци, 1 път не ми се скара, че по цял ден спя, както се казва.
    Дори не намекваше...
    Това ми показа силата на Любовта й!
    А аз изчаках мига си и сега работя най-добрата и доходна работа в живота си, но без нейната подкрепа това нямаше да стане.
    Разчувства ме разказът ти.
    Поздравявам те.
  • Така е, Златна, светли празници.
  • "...има ли любов, има всичко." - Да!!!

    Бъди здрава, благословена и вдъхновена, Валюша!
    Светли празници!
Propuestas
: ??:??