- Още много ли остава? - попита тя с ръце, притиснали гръдния кош, където се бе появила режеща болка.
- Ами! Около час само. - чу тя приглушения му отговор.
- Ха-ха-ха - саркастично му отвърна. - Колко смешно! Кажи де, къде е това място.
- Има още малко, потрай. Ще бъде голяма изненада!
Изкачваха стръмен баир в непрогледната гора. Най-близкото видимо нещо бяха дърветата около тях - огромни стърчащи тополи, които двамата заобикаляха, докато се бореха с безкрайно дългите трънести храсти, които ги спъваха и изпопадалата шума, съскаща в такт с всяка тяхна стъпка. Беше й обещал романтична изненада, за която чул от хората в селцето. Влюбените двойки, гости на лагера долу, ходели там да изконсумират непорочната си тийнейджърска любов, а мястото давало необходимите предпоставки за това. Представлявало обширна поляна с мека трева, обилно изпъстрена с пролетни цветя и окъпана в лунна светлина... Само че:
- Къде си мислиш, че ме водиш в този студ? Януари месец е!
- Да не повярваш! Пък аз мислех, ...