Клоунът отново се боядиса в ярки цветове за да отвлече вниманието на публиката от сивата си душа.
Напудри безизразното си лице пред огледалото, постави си червения нос и синята перука, изрисува си голяма, хубава усмивка, сложи си папионката на точки и огромните смешни обувки и излезе на сцената. Под светлините на прожекторите, пред всички...застана отново с оголена сива душа, която никой не виждаше и започна да изнася заученото си представление.
Правеше кученца от балони на децата, които крещяха едно през друго за още, и още. Изкарваше от големите си жълти ръкави изкуствени розички за майките. А за бащите оставяше накрая нелепото падане на сцената.
И всички се смееха ли смееха, а под светлините проблясваше по една сълза с цветовете на дъгата.
И това никой не виждаше, клоунските сълзи. Или ги виждаха, но бяха прекалено смутени и изплашени от това, че единствения човек, който умееше да ги забавлява усеща и други чувства различни от радост...
Каквоо!? Клоун да плаче??? Край всичко е прикл ...