Задушница е времето, в което близките на мъртвите ходят до гробищата, правят помен и се молят за прошката на починалите. Всеки знае, че има четири Задушници, но за малцина е ясно, че на само една от тях душите от Рая и Ада могат да напуснат вечната си обител и да се върнат за един ден обратно на земята, за да видят своите близки. Те нямат право да напускат пределите на гробищата, в които са погребани и за това всеки път се събират около входовете на големите железни порти, чакайки да бъдат посетени. Една от тези души е баба Илинка. Тя и другите чакаха още с първите лъчи на слънцето появата им. Малко и голямо – всяка душа бе там да посрещне и изпрати близките си. Хората започнаха да прииждат един след друг още от ранни зори и до обяд почти всички от обитателите на гробището бяха посетени от своите близки. Извърши се пространният молибден за успокоение на душите, раздаде се подсладено жито, дребни сладки и соленки, преля се вино и всичко, на където и да погледнеш, беше пълно с печални и ...