20 oct 2006, 1:15

Заобичахме се

  Prosa
1.1K 0 1
1 мин за четене

       Да заобичаме с Едисон /писмо/


Мила Паркър Боулс, откак се запознах със теб, /и пак беше 19.10./, може да се каже живота ми се преобърна на около 30 градуса, плавно, ей така хооооп... и то без водката. И пак се срещаме преди деня на Будителите, а ти - на мястото, където трябваше да си. До днес вече толкова години, все не ми стигат, за да се ровя в спомените и да виждам там само теб. Спомням си го като вчера: лястовичето ми беше много на изток, ма не си мисли за птичи грип, просто 40 дневна сакура в есенни листа на клена. И някъде с прекрасна “гейша”:-);), тя трудно ги харесва тях…
Заели се бяхме, както винаги здраво за работа, ти си точна - влизаш като по часовник в ролята си, усмивката ти е пълна с изтънченост и аристократизъм, онова достолепие на строгата ти осанка ме кара да летя. Пудрата, с която изящно потупваш прасковените си бузи винаги е повече от Чифели, а когато караш автомобила си и прекрасното лилаво е в стихията си, казвам ти, че те обичам, драконова щерко, обичам те повече от всичкото злато на света! И Уйлям и Хари, пак са едни калпазани подобно Том Сойер и Хъкълбери Фин, да не кажа Ян Бибиян и Фют.  И ако приказките в живота ми не свършват, то е, защото ти си до мен, около мен и вътре в мен, Иа, както надеждата, която няма да загубим...
Както лечителството. Както обичат да се завръщат думите в гнездата си...
А после, спомняш ли си на още три срещи, коя от коя по хубави, особено на ден Вяра, Надежда и Любов, когато една овца си блееше, отлъчена от стадото... ама това пак от перманентно влюбване в спомените, Боулс. Обичам те... Ей, скъпа, и тази година през февруари, в най-студеното, миличка – не ме подмина един клаксон, с който отново да напомниш, че си до мен... Обичам те, защото с теб се уча! Днес пак се уча, мила ПБ, понеже е четвъртък, знаеш си - ориз с маслини!
Да, миналото винаги е трудно определимо бъдеще, особено за вътрешните “вселени”, и къде ли си вселена - в мене ли си, всели се за да ме водиш!

 П.С.: Ако вече четеш това писмо, позволи ми да помоля за .........!Прощение... за всичко!
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...