20.10.2006 г., 1:15

Заобичахме се

1.1K 0 1
1 мин за четене

       Да заобичаме с Едисон /писмо/


Мила Паркър Боулс, откак се запознах със теб, /и пак беше 19.10./, може да се каже живота ми се преобърна на около 30 градуса, плавно, ей така хооооп... и то без водката. И пак се срещаме преди деня на Будителите, а ти - на мястото, където трябваше да си. До днес вече толкова години, все не ми стигат, за да се ровя в спомените и да виждам там само теб. Спомням си го като вчера: лястовичето ми беше много на изток, ма не си мисли за птичи грип, просто 40 дневна сакура в есенни листа на клена. И някъде с прекрасна “гейша”:-);), тя трудно ги харесва тях…
Заели се бяхме, както винаги здраво за работа, ти си точна - влизаш като по часовник в ролята си, усмивката ти е пълна с изтънченост и аристократизъм, онова достолепие на строгата ти осанка ме кара да летя. Пудрата, с която изящно потупваш прасковените си бузи винаги е повече от Чифели, а когато караш автомобила си и прекрасното лилаво е в стихията си, казвам ти, че те обичам, драконова щерко, обичам те повече от всичкото злато на света! И Уйлям и Хари, пак са едни калпазани подобно Том Сойер и Хъкълбери Фин, да не кажа Ян Бибиян и Фют.  И ако приказките в живота ми не свършват, то е, защото ти си до мен, около мен и вътре в мен, Иа, както надеждата, която няма да загубим...
Както лечителството. Както обичат да се завръщат думите в гнездата си...
А после, спомняш ли си на още три срещи, коя от коя по хубави, особено на ден Вяра, Надежда и Любов, когато една овца си блееше, отлъчена от стадото... ама това пак от перманентно влюбване в спомените, Боулс. Обичам те... Ей, скъпа, и тази година през февруари, в най-студеното, миличка – не ме подмина един клаксон, с който отново да напомниш, че си до мен... Обичам те, защото с теб се уча! Днес пак се уча, мила ПБ, понеже е четвъртък, знаеш си - ориз с маслини!
Да, миналото винаги е трудно определимо бъдеще, особено за вътрешните “вселени”, и къде ли си вселена - в мене ли си, всели се за да ме водиш!

 П.С.: Ако вече четеш това писмо, позволи ми да помоля за .........!Прощение... за всичко!
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...