20.10.2006 г., 1:15

Заобичахме се

1.1K 0 1
1 мин за четене

       Да заобичаме с Едисон /писмо/


Мила Паркър Боулс, откак се запознах със теб, /и пак беше 19.10./, може да се каже живота ми се преобърна на около 30 градуса, плавно, ей така хооооп... и то без водката. И пак се срещаме преди деня на Будителите, а ти - на мястото, където трябваше да си. До днес вече толкова години, все не ми стигат, за да се ровя в спомените и да виждам там само теб. Спомням си го като вчера: лястовичето ми беше много на изток, ма не си мисли за птичи грип, просто 40 дневна сакура в есенни листа на клена. И някъде с прекрасна “гейша”:-);), тя трудно ги харесва тях…
Заели се бяхме, както винаги здраво за работа, ти си точна - влизаш като по часовник в ролята си, усмивката ти е пълна с изтънченост и аристократизъм, онова достолепие на строгата ти осанка ме кара да летя. Пудрата, с която изящно потупваш прасковените си бузи винаги е повече от Чифели, а когато караш автомобила си и прекрасното лилаво е в стихията си, казвам ти, че те обичам, драконова щерко, обичам те повече от всичкото злато на света! И Уйлям и Хари, пак са едни калпазани подобно Том Сойер и Хъкълбери Фин, да не кажа Ян Бибиян и Фют.  И ако приказките в живота ми не свършват, то е, защото ти си до мен, около мен и вътре в мен, Иа, както надеждата, която няма да загубим...
Както лечителството. Както обичат да се завръщат думите в гнездата си...
А после, спомняш ли си на още три срещи, коя от коя по хубави, особено на ден Вяра, Надежда и Любов, когато една овца си блееше, отлъчена от стадото... ама това пак от перманентно влюбване в спомените, Боулс. Обичам те... Ей, скъпа, и тази година през февруари, в най-студеното, миличка – не ме подмина един клаксон, с който отново да напомниш, че си до мен... Обичам те, защото с теб се уча! Днес пак се уча, мила ПБ, понеже е четвъртък, знаеш си - ориз с маслини!
Да, миналото винаги е трудно определимо бъдеще, особено за вътрешните “вселени”, и къде ли си вселена - в мене ли си, всели се за да ме водиш!

 П.С.: Ако вече четеш това писмо, позволи ми да помоля за .........!Прощение... за всичко!
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...