10 ene 2009, 21:14

Записките на утрешния ден 

  Prosa » Otros
678 0 3
                              След бурята остават само онези клони, дали първите искри

                              на огъня, които и сега грее в очите на вдъхновената истина.

                              Пътят, заледен и стръмен е предпочитан все още!

                              Болката е тиха нощ в разцвета на майчината  целувка...

                              Току-що появилата се Луна за миг, сякаш се опита

                              да се скрие  от самата себе си.  

                            ...............................................................................................

                            Какво знаеш за себе си в моментите на пълна обърканост?

 

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??