Записките на утрешния ден
на огъня, които и сега грее в очите на вдъхновената истина.
Пътят, заледен и стръмен е предпочитан все още!
Болката е тиха нощ в разцвета на майчината целувка...
Току-що появилата се Луна за миг, сякаш се опита
да се скрие от самата себе си.
...............................................................................................
Какво знаеш за себе си в моментите на пълна обърканост?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петко Петков Всички права запазени
