Записките на утрешния ден

Проза » Други

875 0 3

След бурята остават само онези клони, дали първите искри

на огъня, които и сега грее в очите на вдъхновената истина.

Пътят, заледен и стръмен е предпочитан все още!

Болката е тиха нощ в разцвета на майчината целувка...

Току-що появилата се Луна за миг, сякаш се опита

да се скрие от самата себе си.

...............................................................................................

Какво знаеш за себе си в моментите на пълна обърканост?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

stefitopz (Стефка Георгиева )

През целия живот човек успява да опознае едва 20% от себе си.
Понякога колкото по-малко знаем е толкова по-добре.

2009-01-11T15:12:05+02:00
dressy (Зорница Николова)

след бурята остават без корени дърветата

знам всичко

2009-01-11T12:34:37+02:00
truthiseek (Милен Миланов)

Кога въобще знаеш нещо за себе си?

2009-01-10T22:01:58+02:00

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Проза 2.2K 5.0

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Проза 5.4K 5.0

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Проза 3.7K 5.0

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Проза 1.3K 5.0

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Проза 4.3K 5.0

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Проза 6.5K 4.9