Jan 10, 2009, 9:14 PM

Записките на утрешния ден

  Prose » Others
871 0 3
                              След бурята остават само онези клони, дали първите искри

                              на огъня, които и сега грее в очите на вдъхновената истина.

                              Пътят, заледен и стръмен е предпочитан все още!

                              Болката е тиха нощ в разцвета на майчината  целувка...

                              Току-що появилата се Луна за миг, сякаш се опита

                              да се скрие  от самата себе си.  

                            ...............................................................................................

                            Какво знаеш за себе си в моментите на пълна обърканост?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...