Защо не се разбрахме?!
Махаме с ръце, чупим китки, чупим други неща, кривим устни в разни гримаси, хвърляме по някоя плюнка като крещим, за да сме по-убедителни и пак не ни разбират. Не ни разбират, защото не ни чуват.
Някак хората успяват да се вслушат само в копненията на своята душа или тяло. И после посвещават цялата си зла енергия да превърнат копненията в реалност. Никоя велика битка не е спечелена без жестокост, разбира се. После се гнусят от реалността. Парадокс, изграден върху парадокси.
Мъжът и жената не се разбират и никога няма да се разберат. Хич не ми говори за щастливите семейни двойки с 40 годишен брак. Знам ги. Колко сополи (и друго) е изгълтала тя и колко ритника между топките е поел той, си е "семейна работа".
Факт:
Единият прекалено дава, другият прекалено взема.
Даващият съответно е луд, не е луд тоя, който взема.
Ей това е, винаги има един, дето гони, а другият бяга, ама бягайки, не пропуска да вземе каквото му се даде. Обаче ние никога не правим нищо, без да чакаме отплата. Жертваме се с тайната надежда, че един ден той/тя ще оцени нещото, направено от нас. Хайде, стига с това лицемерие - "когато обичаш, даваш без да чакаш отплата". Наричайте нещата с истинските им имена. Сделка е. Кофти звучи, ама си е сделка. За различните случаи разменната монета е еднаква. И като всяка монета или банкнота и тази овехтява и се износва, деноминира, настига ни инфлация... Когато стоката поувехне, търси се друга на пазара. А пазарът предлага, не е като да не предлага. Чувствата *тук няма да коментирам кой какво влага в това понятие, придобиват вкус на кафето от вчера - хем на кафе, ама не баш. После ни остава надеждата, че поне ще ни забележи. После ни остава надеждата, че поне няма да ни нахока.
После идва дебненето, ревността, омразата и накрая примирението ако си женен, а ако не си - NEXT!
Ама преди следващия има един тънък момент. Времето, когато седиш сгърчен като плосък червей на кревата, лапаш успокоителни, не искаш да запалиш лампата дори, пушиш по 4 кутии на ден, понякога палиш по 3 цигари наведнъж, гледаш телефона да не би да е звъннал... не е, не искаш да виждаш никого, спираш да ядеш, отиваш в болница да те хранят венозно. Абе за това съм писала някъде. Седемте кръга на ада ги минаваш по няколко пъти и накрая даже ставаш професионалист в кръженето там.
После идва отрезвяването. Трябва просто да намериш подходящия приятел да ти напука два шамара и да ти каже колко си жалка/жалък с твоето скимтене и малко да ти помогне да си върнеш самочувствието, да се погледнеш в огледалото и там да видиш една жертва на нечия подигравка, но пък хубава жертва, дори в унижението си. Полека-лека почваш да си обличаш някакви други дрехи, подстригваш се, почваш да уважаваш леките бръчици под очите си и да ги намираш за очарователни и се хващаш за първото нещо под ръка. Трябва само да внимаваш за какво се хващаш този път. Добре е да не е клин, който избива клина.
Той/тя слага сърцето си пред нея/него и тя/той просто си избърсва обувките в него с аргумента, че това е добре изиграна второстепенна роля от латино-филм. Когато единият е лъжец, му става много трудно да приеме откровеността на другия. Когато единият е търсил корист, му е трудно да приеме, че другият не непременно е търсел нещо друго, освен една човешка топлина.
Но винаги всеки търси нещо. И иска нещо. И основното е чувството да "притежаваме". Наскоро чух следната реплика "Защо да прее@авам живота си заради теб? Ако си човек, ще ме разбереш". Разбирай - ще прее@еш своя заради мен. И ти си човек и го си прее@аваш живота.
Или - той се явява ангелът-спасител, мил, внимателен, нежен, ти го приемаш като добър приятел, честен човек, на който да се опреш, който би те разбрал, който ти заявява открито, че каквото прави, го прави само от добро сърце и не иска нищо в замяна. Но той те иска "като скулптура в хола си", вкаменена ако може, да не мърдаш никъде, иска да те смачка, да ти вземе живота буквално, защото ти си с друг, била си с друг, после била си с много други "преди мен", "ще бъдеш с други", "ще лапаш пишки" и то ден след като ти е предложил брак, на което предложение ти все пак си се въздържала. Хич не се е@авам. Факти. А ти дори си нямала намерение да градиш живота си с него и никога не си му казвала друго. Тогава ставаш "зла, измамница, лъжкиня, предател, използвачка, курва, кучка, космата, грозна и дебела, гад такава". Защо ли? Просто защото не е получил своето. Иска ееей там оная играчка на втория ред, ама тя е продадена на друго дете или просто не е за продан и той почва да тропа с крак и да заплашва, че ако не му я купят...(тук знам какво ще последва и то мигом след като го публикувам и никак ама никак няма да се изненадам, защото преди човек да е човек, той е зъл и отмъстителен човек).
Така е то. "Сделка или не". Накрая печели продуцентът на така лошо продуцираната игра.
Пропилявайки сили в надхитряване и надлъгване, пропуснахме основното.
Къде, по дяволите, отиде любовта?
Отговарям : What's love got to do with it?
Той, Чоран, хубаво го е казал "Човекът е като Макбет след престъплението - да отстъпи би му било по-трудно и много по-противно, отколкото да продължи и още повече да затъва в непоправимото".
Не се разбрахме, защото просто не се чухме.
© Гергана Дечева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Знаеш ли...
Разбирам те и ти стискам ръка!
Много неща видях тук, с някои не съм съвсем съгласна, просто защото са крайни, но това не значи, че трябва да ги отричаме!
И да!
Къде, по дяволите, отиде любовта?
И така... поздравявам те!
-
RalitsaAleksandrova (Ралица Александрова): "желанието да се изкараш жертва за да си отмъстиш ,като очерниш образа на любимия в очите на околните"
Аз не мисля, че чрез това, което е написала иска да се изкара жертва и да очерни образа на любимия в очите на околните. Поне аз мисля, че когато човек е наранен от някого, когото обича, той е по-краен, изкарва си емоциите, които в момента бушуват в него и не, за да се прави на жертва или да оплюе някого (точно в такъв момент едва ли ти пука какво мислят околните), а просто, защото така се чувства в момента. Това естествено не значи, че цял живот ще разсъждава по този начин. Човек се променя постоянно в зависимост от това, което му се случва.
Аз лично мисля, че я разбирам...
ПП: Това, че си създала дете и се грижиш за него, значи, че си изградила нещо стойностно, не мислиш ли?
А и някои хора (като мен) ценят чувствителността, така че... -
Те моите позиции са все крайни, но за жалост ми минава бързо. за граденето- ами като гледам нищо не съм изградила, освен че съм поработила над себе си или животът е поработил над мен . за рушенето- никому нищо лошо. поне аз така мисля. а и съкровено пазя всичко преживяно. то ..само това ми остава. виж следващия разказ, ако го публикуват де.
-
Леле как се кефя, макар че съм 300% сигурна, че грешиш.Зная, че в моето съзнание също са се разхождали такива мисли. Те са толкова сладки, защото са наивни и защото доказват, че въпреки всичко тя съществува. Между, сълзите сополите, шамарите напиканите пелени , егоизма и желанието да се изкараш жертва за да си отмъстиш ,като очерниш образа на любимия в очите на околните.Да – съществува, защото живота продължава и тя е в основата на всичко.
-
е, къде да видя светло. аз не обичам много и светлината.. един път на 10 години ще се доверя някому безрезервно и ще повярвам и пак ще ме набутат в кътртичата дупка. аз знам, че съм над. аз знам, че съм стойностен човек, не ме интересува какво мислят другите за мен, не градя нищо, но се старая и нищо да не руша. просто животът е за някои е светлосенки, за други сенкосветлинки. Но мога с гордост да нося бремето на чувствителността си, което ме прави висока поне в моите очи и в очите на детето ми . дано не стане такава патица
-
За починалия човек...минах го преди малко повече от година. Знам идално как е. Запазваш спомените, обичаш го и в един момент толкова те хваща яд че заради него не живееш ........ живот. починалият човек, когото обичаш той взема без да го желае от теб. а ти без да съзнаваш проължаваш да му даваш ...себе си и живота си до един момент когато се поглеждаш в огледалото и си казаш "е, няма те вече, аз какво да правя?". После в един миг слагаш точка поне в съзнателния си живот и той продължава да нахалства в сънищата ти. повярвай ми, по-гадно от това няма, даже не можеш да го напсуваш като преди. и не можеш да го излъжеш. отивайки си, той е взел от теб не само себе си, а и самата теб. мда.
-
Много ми харесаха разсъжденията ти. Но не съм напълно съгласна, тъй като донякъде е така, но какво лошо има в това да даваш на някого любов, обич, внимание, грижи и тн. и да искаш същото в замяна?
А и ако примерно, след като почине вече този човек, няма го, и ти все още го обичаш, пазиш някакви мили спомени, и той вече няма как да ти даде нищо, но ти въпреки това го обичаш, каква сделка е това?
В реалното ежедневие, когато съжителстваш, общуваш с някого от много време, неминуемо се натрупват и изнервящи ситуации, караници, ужасни думи и тн., но лично аз мисля, че след като го загубиш вече този човек по някакъв начин, почине или нещо подобно, си даваш сметка за много неща и оценяваш човека, когото си имал до себе си...
Не мога да обясня точно, но не мисля, че всичко е една сделка и не е важно, че искаш нещо от другия в замяна на твоята обич, а е важно какво искаш и как го искаш. Не всичко е толкова черно и прагматично и у най-лошия звяр има чувства, просто някои хора в някои моменти или постоянно ги изразяват неправилно заради различни фактори - заради възпитание, заради примера, който са виждали; заради нещата, които са преживявали или преживяват и тн., и тн.
Също така може да се поспори кой от двамата в разказа ти е жертва и на какво. Но да не се впускам в дълги разсъждения. Само да кажа, че в играта наречена живот няма победители и победени, има само една неспирна борба със себе си.
Много ми хареса разказа
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Подобни неща се случват най-вече за да ти се отворят очите след поредната раздяла ;за да излезеш бавно/бързо от транса и да се събудиш и откриеш, в случай че си търсел/а друга светеща буболечка в тъмното, а си се излъгал да кацнеш на догарящ фас!
Поздрав