Махаме с ръце, чупим китки, чупим други неща, кривим устни в разни гримаси, хвърляме по някоя плюнка като крещим, за да сме по-убедителни и пак не ни разбират. Не ни разбират, защото не ни чуват.
Някак хората успяват да се вслушат само в копненията на своята душа или тяло. И после посвещават цялата си зла енергия да превърнат копненията в реалност. Никоя велика битка не е спечелена без жестокост, разбира се. После се гнусят от реалността. Парадокс, изграден върху парадокси.
Мъжът и жената не се разбират и никога няма да се разберат. Хич не ми говори за щастливите семейни двойки с 40 годишен брак. Знам ги. Колко сополи (и друго) е изгълтала тя и колко ритника между топките е поел той, си е "семейна работа".
Факт:
Единият прекалено дава, другият прекалено взема.
Даващият съответно е луд, не е луд тоя, който взема.
Ей това е, винаги има един, дето гони, а другият бяга, ама бягайки, не пропуска да вземе каквото му се даде. Обаче ние никога не правим нищо, без да чакаме отплата. Жертваме се ...