8 feb 2019, 1:16

Защо така, бе мацки?!

  Prosa » De humor
2.4K 4 45
1 мин за четене

Не знам защо, жените станаха почти мръсници. 
Изкушават, съблазняват, а после, след години, се обявяват за изнасилени. 
Ама те, просто така си мълчали, неудобно им било, 
а всъщност, са чакали ”злодеят” да натрупа парички, 
за да му ги гепят. Да го е страх човек, да стане президент, 
режисьор, артист или футболист. Аз не се притеснявам, 
защото няма какво да ми вземат. Всичко се води на жена ми. 
За друго ме е яд. Толкова години ги възпявам, възхвалявам, 
гъделичкам им егото, свиря на най-тънката струна, 
писнаха ми ушите вече, защото по призвание съм поет, 
идва ми отвътре, а те... вместо да отвръщат с нежност 
и любов, се превръщат в златотърсачки и мъжемелачки. 
Били слабият пол! Хитрият пол са те! Ние сме слабият. 
Достатъчно е да се разголят и сме в капана. И вътрешно се подхилкват. 
Уж, чуруликат с преправените си гласчета, “Ти си най-добрият, 
най-готиният, най-умният, най-очарователният, най, най, най...” 
И ние, балъците, им вярваме, но после казват същите думи и на друг. 
Ако им следваш логиката, излиза, че светът е пълен със супермени. 
Но те не говорят в множествено число. Само в единствено и без свидетели. 
И как да ги възпявам сега?! Никакви феички не са. Още от малки, 
майките им ги учат, че не е важен външният вид, всички мъже са ръбове, 
важното е да ти дават парички и да ти осигуряват спокоен живот. 
Как да ги възпявам?! Иневеряваш, изневеряваш, изневеряваш... 
Не можеш да намериш една свястна! Няма да пиша повече стихотворения! 
Не го заслужават! Добре, че не съм президент или министър-председател, или депутат...

Щяха да ме източат. Минавам на проза и по-точно, на монолози. 
Поне знам, че няма да бъда прекъсван. Нищо възвишено няма в жените, значи!
Жалко! Изгубиха един всеотдаен поет! Не се смейте! Знам, че не ви пука!

Просто, ще минете на следващия. Пази се, Тръмп, приятелю скъп! Путин и ти!

За Мей, не казвам нищо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Стоянов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

16 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Аз съм доволен. След историята с Кубрат, звуча съвсем актуално. Какъв морал, какви пет лева? Важното е да се изкарат парички, без много усилия.
  • Няма проблем. Знам, че си добричка.
  • В “Хумористични” е. Ако ти се пише сериозно за изнасилването, пиши. Тук става въпрос за “псевдо” изнасилване, когато само се търси облага.
  • Няма смисъл да споря с щури жени, но да си кажа. Не, “неща, които не се виждат”, а неща, които не съществуват. Марсианци, извънземни, илюминати... За Бог не казвам нищо. Не искам да ми се нахвърлят всички вярващи. И без това, Порчев ме травмира. Заради него си изтрих “Любовен квадрат”. Но аз вярвам в доброто. То съществува. Въпросът е, кое е добро?
  • Само да вметна, че такова нещо "сляпа вяра" не съществува, това което визираш се нарича фанатизъм и то няма нищо общо с вярата.
    "А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат." - т.е. вярата е аргументирано, твърдо убеждение. Например, ние не виждаме всички звезди или планети, но има косвени начини да се убедим, че има и други. Така геолозите откриват къде има нефт и т.н.

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...