Защо така, бе мацки?!
Не знам защо, жените станаха почти мръсници.
Изкушават, съблазняват, а после, след години, се обявяват за изнасилени.
Ама те, просто така си мълчали, неудобно им било,
а всъщност, са чакали ”злодеят” да натрупа парички,
за да му ги гепят. Да го е страх човек, да стане президент,
режисьор, артист или футболист. Аз не се притеснявам,
защото няма какво да ми вземат. Всичко се води на жена ми.
За друго ме е яд. Толкова години ги възпявам, възхвалявам,
гъделичкам им егото, свиря на най-тънката струна,
писнаха ми ушите вече, защото по призвание съм поет,
идва ми отвътре, а те... вместо да отвръщат с нежност
и любов, се превръщат в златотърсачки и мъжемелачки.
Били слабият пол! Хитрият пол са те! Ние сме слабият.
Достатъчно е да се разголят и сме в капана. И вътрешно се подхилкват.
Уж, чуруликат с преправените си гласчета, “Ти си най-добрият,
най-готиният, най-умният, най-очарователният, най, най, най...”
И ние, балъците, им вярваме, но после казват същите думи и на друг.
Ако им следваш логиката, излиза, че светът е пълен със супермени.
Но те не говорят в множествено число. Само в единствено и без свидетели.
И как да ги възпявам сега?! Никакви феички не са. Още от малки,
майките им ги учат, че не е важен външният вид, всички мъже са ръбове,
важното е да ти дават парички и да ти осигуряват спокоен живот.
Как да ги възпявам?! Иневеряваш, изневеряваш, изневеряваш...
Не можеш да намериш една свястна! Няма да пиша повече стихотворения!
Не го заслужават! Добре, че не съм президент или министър-председател, или депутат...
Щяха да ме източат. Минавам на проза и по-точно, на монолози.
Поне знам, че няма да бъда прекъсван. Нищо възвишено няма в жените, значи!
Жалко! Изгубиха един всеотдаен поет! Не се смейте! Знам, че не ви пука!
Просто, ще минете на следващия. Пази се, Тръмп, приятелю скъп! Путин и ти!
За Мей, не казвам нищо.
© Георги Стоянов All rights reserved.
