8.02.2019 г., 1:16

Защо така, бе мацки?!

2.4K 4 45
1 мин за четене

Не знам защо, жените станаха почти мръсници. 
Изкушават, съблазняват, а после, след години, се обявяват за изнасилени. 
Ама те, просто така си мълчали, неудобно им било, 
а всъщност, са чакали ”злодеят” да натрупа парички, 
за да му ги гепят. Да го е страх човек, да стане президент, 
режисьор, артист или футболист. Аз не се притеснявам, 
защото няма какво да ми вземат. Всичко се води на жена ми. 
За друго ме е яд. Толкова години ги възпявам, възхвалявам, 
гъделичкам им егото, свиря на най-тънката струна, 
писнаха ми ушите вече, защото по призвание съм поет, 
идва ми отвътре, а те... вместо да отвръщат с нежност 
и любов, се превръщат в златотърсачки и мъжемелачки. 
Били слабият пол! Хитрият пол са те! Ние сме слабият. 
Достатъчно е да се разголят и сме в капана. И вътрешно се подхилкват. 
Уж, чуруликат с преправените си гласчета, “Ти си най-добрият, 
най-готиният, най-умният, най-очарователният, най, най, най...” 
И ние, балъците, им вярваме, но после казват същите думи и на друг. 
Ако им следваш логиката, излиза, че светът е пълен със супермени. 
Но те не говорят в множествено число. Само в единствено и без свидетели. 
И как да ги възпявам сега?! Никакви феички не са. Още от малки, 
майките им ги учат, че не е важен външният вид, всички мъже са ръбове, 
важното е да ти дават парички и да ти осигуряват спокоен живот. 
Как да ги възпявам?! Иневеряваш, изневеряваш, изневеряваш... 
Не можеш да намериш една свястна! Няма да пиша повече стихотворения! 
Не го заслужават! Добре, че не съм президент или министър-председател, или депутат...

Щяха да ме източат. Минавам на проза и по-точно, на монолози. 
Поне знам, че няма да бъда прекъсван. Нищо възвишено няма в жените, значи!
Жалко! Изгубиха един всеотдаен поет! Не се смейте! Знам, че не ви пука!

Просто, ще минете на следващия. Пази се, Тръмп, приятелю скъп! Путин и ти!

За Мей, не казвам нищо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

16 място

Коментари

Коментари

  • Аз съм доволен. След историята с Кубрат, звуча съвсем актуално. Какъв морал, какви пет лева? Важното е да се изкарат парички, без много усилия.
  • Няма проблем. Знам, че си добричка.
  • В “Хумористични” е. Ако ти се пише сериозно за изнасилването, пиши. Тук става въпрос за “псевдо” изнасилване, когато само се търси облага.
  • Няма смисъл да споря с щури жени, но да си кажа. Не, “неща, които не се виждат”, а неща, които не съществуват. Марсианци, извънземни, илюминати... За Бог не казвам нищо. Не искам да ми се нахвърлят всички вярващи. И без това, Порчев ме травмира. Заради него си изтрих “Любовен квадрат”. Но аз вярвам в доброто. То съществува. Въпросът е, кое е добро?
  • Само да вметна, че такова нещо "сляпа вяра" не съществува, това което визираш се нарича фанатизъм и то няма нищо общо с вярата.
    "А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат." - т.е. вярата е аргументирано, твърдо убеждение. Например, ние не виждаме всички звезди или планети, но има косвени начини да се убедим, че има и други. Така геолозите откриват къде има нефт и т.н.

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...