5 feb 2010, 16:08

Защото другите ме карат да халюцинирам

  Prosa » Otros
809 0 0
1 мин за четене

   Уморени от себе си души... Навсякъде. Личи  им по лицата. Увехнали. Търсят нещо, но никога не го намират. Защото не познават себе си. Изгубени са по рождение. Отегчени са до смърт. Лутат се като свободни електрони в пространството на слепите луни. Загубили са пътя към дома си, защото там не са живели никога. Подслон не търсят, защото затворените пространства ги карат да мислят за неизбежния край. Търсят други души, които да наранят, защото не искат да се чувстват сами в болката си. По-лесно сякаш се живее, ако другият до тебе също страда. Не слушай сърцето си, това развалено радио никога не млъква. Не чакайте автобуса, той никога няма да дойде. А, спирката, тя никога не е била... Пак сте влезнали в чуждия сън. Объркали сте дори собствените си стъпки. Какво търсите тук?! Няма да го откриете никога, другите са по-луди от вас... Проклятие е да си нормален и да се опитваш да не пречиш на никого. Няма да успееш така. Ще плачеш сам и стоте години самота ще ти се сторят рай. С Господа не искам да вечерям, аз съм само прост човек. Искам да си знам мястото, но другите ми затварят очите. Опитват се да ме вкарат в чужди коловози. Аз няма да пътувам и билет не ще купувам. Последният път, когато броях овце, успях звездите само да приспя. Забързаният свят ме уморява. Задъхвам се и все по-задъхани души срещам навсякъде. Бързат и те не знаят за къде, но защото другият отпред се е забързал. И така по веригата, до стадото...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...