5 ago 2009, 22:16

Защото си ти

1.6K 0 3
1 мин за четене

 

 

 

 

Защото ще хванеш ръката ми, когато падам.

Защото ще ме разбереш, когато другите не могат.

Защото ще помълчиш с мен, когато ми е тежко.

Защото ще ме поправиш, когато греша.

Защото ще ми помогнеш, дори когато ти е трудно.

Защото каквото и да кажа или направя, ще ме подкрепиш.

Защото ми вярваш, дори когато губя вяра в себе си.

Защото си до мен, когато другите ги няма.

Защото знаеш всичките ми тайни и не си си тръгнал.

Защото единствено твоето мнение има значение за мен.

Защото само ти можеш да ме накараш да се усмихна, когато всичко се обърка.

Защото, когато си далеч, се чувствам сама.

Защото, когато погледна в очите ти, засиявам.

Защото мога да ти призная грешките си без страх.

Защото ме караш да бъда себе си и никоя друга.

 

 

Защото си най-близкият ми човек.

Защото си най-добрият ми приятел.

Защото си ти!

 

 

 

 

 

Посветено на Ники (:

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марти Петрова Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Някой, как така говориш за чувства, с които самата аз не съм наясно?! Ще те помоля за вбъдеще да изразяваш мнението си в лични съобщения
  • За теб той винаги е бил много повече от най-добър приятел. Ти не го обичаш само като приятел! Кога възнамеряваш да му кажеш? Защо мълчиш и го криеш от него? Харесваш го, усеща се в думите ти...

    "Защото, когато погледна в очите ти, засиявам.
    Защото мога да ти призная грешките си без страх.
    Защото ме караш да бъда себе си и никоя друга."


    Един съвет от мен-кажи му,пък каквото ще да става
  • Адски мило, нежно, истинско, в него разкриваш същтността си, .. супер е!сигурна съм, че човека, но който е посветено ще го оцени!

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...