Дълго време търсих вината в себе си, оглеждах се във всяка една дреболия, която съм направила или притежавам, държах се, по начина, по който ти се държеше с мен, студено, грубо и безлично. Мразех се за това, което имам, затова че не съм красива колкото са другите или колкото е нужно за да ме харесаш ти, разбирах държанието ти, колкото и да ме болеше. Винаги си избирал красотата в една жена. Защо ти е да се срамуваш от някое същество като мен, че и на всичкото отгоре без да изпитваш каквито и да е чувства. С дни се питах защо съм толкова невидима, защо хората като теб предпочитат да си подиграят с чувствата ми и да си тръгнат, защо трябва да пренесеш негативизма от недостатъците към мен, да провокираш да се чувствам нежелана, но единствено си блъсках главата в стената и плачех копнеейки за невъзможното - ние. Сега колкото и да не искам да си призная ти благодаря, благодаря за излишните надежди, които ме научиха да чувствам и болката и да разбера тръпката от първото влюбване. Благодаря ти за обидите, които ме накараха да заобичам и големия си нос, колкото и време да беше минало, благодаря ти и за жезсънните нощи, които ме научиха да живея не само за себе си и да разбера, че света не е даденост, а място, което трябва да адаптира към щастие. Благодарна съм ти и за лъжите, защото ме научиха да изградя невидима стена, която да предпази от ново разочарование. Искам още да ти благодаря  и за критиките, колкото и безумни да изглеждаха, имаше частица истинност в тях, разбрах, че никой не е съвършен, но аз не се страхувам от недостатъците си. Благодаря, че ми показа какво наистина искам и какво ме отблъсква. Ти ме научи на толков амного, колкото можеше и никога да не разбера какво е. Знам, че го осъзнах твърде късно, след като изплаках океани от това отхвърляне, което мислех, че е срутило света ми завинаги. Благодаря, че ме срещна, макар и да беше една грешка във времето, донесла толкова малко, а твърде много за мен. Колкото и отхвърляни да бъдем, колкото и мечти да ни бъдат разрушени, винаги има нотка позитивизъм, която е готова да ни залепи отново. Да, няма да бъдем същите, точно това е хубавото, защото ще сме същите, но малко по-променени, малко по-ние.