Oct 9, 2021, 1:45 PM

Затова, което съм 

  Prose » Letters, Others
1448 2 3
1 min reading
Дълго време търсих вината в себе си, оглеждах се във всяка една дреболия, която съм направила или притежавам, държах се, по начина, по който ти се държеше с мен, студено, грубо и безлично. Мразех се за това, което имам, затова че не съм красива колкото са другите или колкото е нужно за да ме харесаш ти, разбирах държанието ти, колкото и да ме болеше. Винаги си избирал красотата в една жена. Защо ти е да се срамуваш от някое същество като мен, че и на всичкото отгоре без да изпитваш каквито и да е чувства. С дни се питах защо съм толкова невидима, защо хората като теб предпочитат да си подиграят с чувствата ми и да си тръгнат, защо трябва да пренесеш негативизма от недостатъците към мен, да провокираш да се чувствам нежелана, но единствено си блъсках главата в стената и плачех копнеейки за невъзможното - ние. Сега колкото и да не искам да си призная ти благодаря, благодаря за излишните надежди, които ме научиха да чувствам и болката и да разбера тръпката от първото влюбване. Благодаря т ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bebcheto bebe All rights reserved.

Random works
: ??:??