Пролетното утро настъпваше бавно в края на седмицата за Емил. Дните се нижеха мудно . Колкото и да искаше да свърши всичко това трябваше още да чака. Затворническият режим му беше до болка познат. Подрънкването на ключове, тътрене на крака, виковете. А да виковете най - го дразнеха и депресираха. Но като свърши и тази седмица, в понеделник трябваше да излезе оттук. Дванадесет години изкара в това противно място. Влезе на 20години. Беше още млад и зелен, но се издъни в живота си. И много щурав и буен. А сега вече помъдрял във всичкото това време, което му беше предостатъчно да обмисли всичко . В началото се чудеше дали ще оцелее, търсеше начин да избяга, после други неща му щракаха из главата, а накрая разбра ,че ще трябва да ги изкара тези години някак си. Работеше на един строеж трудна физическа работа под зоркия поглед на полицая. Претрепваше се за да е уморен и да не мисли за нищо. Лепнаха му тези дванадесет години щото нямаше пари за свестен адвокат.
Другите му „приятели“ успяха да ...