13 дек. 2018 г., 09:58

Затворникът 

  Проза » Рассказы
672 2 2
4 мин за четене

       Пролетното утро настъпваше бавно  в края на седмицата за Емил. Дните се нижеха мудно  . Колкото и да искаше да свърши всичко това трябваше още да чака. Затворническият режим му беше до болка познат. Подрънкването на ключове, тътрене на крака, виковете. А да виковете най - го дразнеха и депресираха. Но като свърши и тази седмица, в понеделник трябваше да излезе оттук. Дванадесет  години изкара  в това противно място. Влезе на 20години. Беше още млад и зелен, но се издъни в живота си. И много щурав и буен. А сега  вече помъдрял във всичкото това време, което му беше предостатъчно да обмисли всичко .                   В началото се чудеше дали ще оцелее, търсеше начин да избяга, после други неща му щракаха из главата, а накрая разбра ,че ще трябва да ги изкара тези години някак си. Работеше на един строеж трудна физическа  работа под зоркия поглед на полицая. Претрепваше се  за да е  уморен  и да не мисли за нищо. Лепнаха му тези дванадесет години щото нямаше пари за свестен адвокат.   
                            Другите му „приятели“ успяха да го натопят и го изкараха  тартора в историята, което не беше така. Въпреки всичко което изтърпя, на едно сигурно местенце го чакаха увити в найлон онези пари, заради които гниеше в затвора. Да! Ще си вземе от живота това, което беше изпуснал. Мислите му се завъртяха из главата като гладни пчели. Изникна  и усмивката на Лили. С нея  какво ще прави? Тя беше главният доктор в лазарета на затвора. Запознаха се скоро, когато Емил беше развил пневмония и изкара  две седмици на легло. Още на първия преглед той забеляза, че  докторката   няма венчална халка и че го гледа дръзко с тези зелени очи. Сякаш, че се опитваше да си предаде голяма тежест и да покаже, че е   най-важната тук.  
           Лили беше истинска  фурия и не и минаваха разните номера на мними болни затворници. От няколко години в системата тя беше обръгнала и нищо не можеше да я развълнува. Млада, хубавица ,   но твърда жена! Не всеки може да работи на такова място- сред престъпници .Но като срещна Емо нещо в нея се пречупи.  Беше уязвима  след току-що приключеният брак с мъж, който я изостави с дъщеря и . Мъжът и я заряза   в момент, когато детето беше на три годинки и имаше най -  голяма нужда от татко си. Лили видя младия мъж, направи справка в картона му и дълго разнищваше историята му. Тридесет и пет годишен, як, с хубаво тяло, изглежда интелигентен с тези черни очи, прям поглед  . Направи  и впечатление, че той е  доста самоуверен за затворник.   Явно годините не са успели да го смачкат напълно.  И някаква смелост имаше у него, нещо което не се срещаше  често. Смелост, че не му пука от нищо и никого. Успял беше да просъществува в това гадно място.    Лили го хареса. Нещо  трепна в изтерзаната и глава. А когато ходеше на визитация и го виждаше, в стомаха и  избухваше гореща лава. Тя искаше да запази спокойно изражение, но и краката и отмаляваха ,  ставаше направо друг човек.  Любов ли е?  Лили дълго се чудеше как я връхлетя тази любов. Мислите и се рееха объркани. Един гласец  се обаждаше у нея – дали си с всичкия си… свършиха ли се мъжете, че те привлича този  пандизчия?  Но чувствата и набираха скорост , потискаха този гласец на съмнение и тя се промени до неузнаваемост. Искаше да го среща , да го вижда…
              Невъзможна любов! Недопустимо е да се случи нещо такова тук  …Първо ,че той е затворник,   второ, че тя е лекуващият му доктор…     Как стана всичко наопаки. 
             През нощта на едно дежурство Лили гледаше    в  телевизора и чакаше да изминат още няколко часа. Беше капнала от умора. Очите и натежаваха за сън.  Почука се на вратата и Емил влезе . Нищо не и каза. Приближи се до нея, изпиваше я с поглед, устните му я откриха… Грешка беше, че тя отвърна на целувката му и се притисна в него. Вече ,не можеше да се върне онова, което се случи. Колко угризения я връхлитаха, срамуваше се ,че стана така…Беше много объркана . И ето -  след два дни той излиза. Какво ще стане?  Какви ще са-познати, непознати, приятели ? Мислите и се въртят в главата, става страшен хаос…
             Емил изкара и тези два дни, които се точеха  и бавеха сякаш безкрайно. Часовете се нижеха мудно за него. Нетърпението му беше на  изчерпване. Днес вече е на портала, след всички  противни формалности . Оградата с тел е зад гърба му. Ограда! Все едно не хора, а диви животни  има вътре. Той тръгна  по улицата бавно, оглеждаше се  във витрините , погледна към слънцето и разбра кое е перфектното щастие! Свободен е! Може да прави каквото си иска ,без надзор.  Тръгна към центъра на града, промяната на улиците и хората го изненада. Колко неща бе пропуснал , докато беше у оная клетка. Докато се тътреше безцелно из  града чу, че дамски токчета чаткат зад него.  Една женска ръка  го хвана нежно… Объркан, той се извърна и срещна очите на Лили.
             Тази  крехка  ръка му  даде  силата да продължи напред. Да ти подаде някой ръка, когато си низвергнат и отритнат е цяла чудо. Въпреки  клюките и сплетните, те продължиха заедно във времето.
           Така ,вече цели трийсет години са заедно, а затворът е отдавна затворена страница за тях.  А вече наближава Коледа… Емил и Лили чакат на терминала  дъщерята и сина им .Нетърпеливи са . Ще се видят с децата и ще изкарат чудесните Коледни празници. Гледат  напред  и не искат миналото да ги разкъсва…          
                               Любовта им  победи…

© T.Т. Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Много ме зарадва разказът, значи все още има хора, които вярват в доброто! Топъл, човешки разказ!
Предложения
: ??:??