26 nov 2008, 12:40

Заваля 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
725 0 4
 

Заваля! И изми всички улици, телеграфните стълбове, жиците със врабчетата, накацали по тях. Заваля! И зачука по моя прозорец, като плач, като пукот на счупена кост, като звън от разбито стъкло.

Заваля и превърна душата ми от свърталище мрачно на дяволи, в чист и светъл извор на жива вода.

Заваля! Ще оставя чадъра си в коша до моята входна врата - ти може би искаш подслон - потърси си спасение от дъжда с моя чадър над главата.

Спасение за душата - късно е! Мина през ада на мойта душа!

© Ели Лозанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??