Заваля
Заваля! И изми всички улици, телеграфните стълбове, жиците със врабчетата, накацали по тях. Заваля! И зачука по моя прозорец, като плач, като пукот на счупена кост, като звън от разбито стъкло.
Заваля и превърна душата ми от свърталище мрачно на дяволи, в чист и светъл извор на жива вода.
Заваля! Ще оставя чадъра си в коша до моята входна врата - ти може би искаш подслон - потърси си спасение от дъжда с моя чадър над главата.
Спасение за душата - късно е! Мина през ада на мойта душа!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ели Лозанова Todos los derechos reservados
