Nov 26, 2008, 12:40 PM

Заваля 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
723 0 4
 

Заваля! И изми всички улици, телеграфните стълбове, жиците със врабчетата, накацали по тях. Заваля! И зачука по моя прозорец, като плач, като пукот на счупена кост, като звън от разбито стъкло.

Заваля и превърна душата ми от свърталище мрачно на дяволи, в чист и светъл извор на жива вода.

Заваля! Ще оставя чадъра си в коша до моята входна врата - ти може би искаш подслон - потърси си спасение от дъжда с моя чадър над главата.

Спасение за душата - късно е! Мина през ада на мойта душа!

© Ели Лозанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??