26.11.2008 г., 12:40 ч.

Заваля 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
763 0 4
 

Заваля! И изми всички улици, телеграфните стълбове, жиците със врабчетата, накацали по тях. Заваля! И зачука по моя прозорец, като плач, като пукот на счупена кост, като звън от разбито стъкло.

Заваля и превърна душата ми от свърталище мрачно на дяволи, в чист и светъл извор на жива вода.

Заваля! Ще оставя чадъра си в коша до моята входна врата - ти може би искаш подслон - потърси си спасение от дъжда с моя чадър над главата.

Спасение за душата - късно е! Мина през ада на мойта душа!

© Ели Лозанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??