Завръщането на злите древни
Произведение от няколко части
-
905 5 16Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía
-
813 3 10Prosa
-
752 2 4Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía
-
723 1 3Prosa
Когато те се събудиха
1
Първо дойдоха слуховете за мъртвите животни. Десетки сърни, елени, зайци, дори птици... А накрая се чу и новината за изчезналите 7 туристи от 2 различни групи, които сякаш се изпарили в планината.
Същата вечер в подножието й няколко мъже на видима възраст между 20 и 50 години се събраха в една къща, до нажежената камина. Пред всеки стоеше по чаша вино, но никой и дори не я поглеждаше. Очите на всички се бяха впили в най-възрастния сред тях.
– Случи се...
– Сигурно ли е – пророни гърлест глас.
– Да, няма съмнение! Утре, около обяд, до кладенеца. Доведете и другите. Няма да е лесно и не всички ще оцелеем... Ако има такива изобщо – почти безгласно завърши мажът и посегна към чашата си. Всички направиха същото, но изпитият на екс алкохол не успя да прогони ледените буци от гърдите им.
2
Часът бе ударил! Мъжете се спогледаха и поеха към дебрите на планината. Петдесетте и два човешки силуета тръгнаха по пътя, който щеше да ги срешне със злото.
Мъжът взел пръв думата предната вечер проговори :
– Знаем къде е горе-долу. Още е слаб и убива само около леговището си... Все пак за последно се е хранил преди 537 години...
В този миг един почти детски глас го прекъсна.
– Тогава лесно ще го унищожим.
– Млък, дечко. Не знаеш още срещу какъв ужас се изправяш! Не всичко ти е казано, а вече няма време и за приказки. Малцина са оцелелите след среща с такъв звяр, а още по-малко са тези, които са имали желанието да споделят. Този тук, преди да изпадне в летаргия, е избил 3 села напълно, като от ловците, пратени да го спрят, само 1 е оцелял. 1 от 163 човека... Но той сега е слаб и в това е нашата надежда. Не успеем ли... По-добре да не се връщаме!...
Мълчанието отново покри групата, като гробищен плащ и дори глутницата обучени кучета, смутено се оглеждаха. Усещаха, че този път ще срещнат не жертва, а убиец.
Часовете се нижеха и мракът бързо се спускаше. А те, надушили заплахата в него, започнаха да настръхват и подбелват очи.
– Вече сме в района – сребърната сабя сякаш сама се появи в ръцете на белокосия, но запазил осанката и силата си, водач – Стотици години, поколения ловци са го дирили, но когато те спят, нямат мирис и кучетата са безполезни. А пещерите са хиляди...
Усещанията за смърт и заплаха, като стени от хаос се долавяха навсякъде около тях. Вековната гора бе като пустиня. Освен звуците от техните стъпки и случайното плахо излайване на някое псе, нищо друго не нарушаваше тишината...
– Имаме не повече от час време. А после той ще е буден. Легендите казват, че е един, но кой ли може да им има доверие?... Бъдете готови! По-добре смърт за всички ни, но и за него, отколкото да оцелее и поне 2 десетилетия да погребваме и изгаряме трупове...
– Тате – обади се отново младежът, всъщност момче на около 15 години, но за сметка на това, с богатирски ръст и движения, от които лъхаше сила и котешка бързина – Ще победим!
– Нямаме избор, момчето ми, нямаме избор. Защото, ако не успеем...
– Ще победим – обади се отново момчето и смутено се огледа.
А времето минаваше, когато изведнъж кучетата полудяха..
Следва продължение...
23.09.2019
Георги Каменов
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
