mislitel (Георги Каменов)
1151 11133
3.10.2019 г., 14:13 ч.

 Завръщането на злите древни 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
683 5 16
Произведение от няколко части
5 мин за четене

Когато те се събудиха

   

1

 

 

 Първо дойдоха слуховете за мъртвите животни. Десетки сърни, елени, зайци, дори птици... А накрая се чу и новината за изчезналите 7 туристи от 2 различни групи, които сякаш се изпарили в планината.

 Същата вечер в подножието й няколко мъже на видима възраст между 20 и 50 години се събраха в една къща, до нажежената камина. Пред всеки стоеше по чаша вино, но никой и дори не я поглеждаше. Очите на всички се бяха впили в най-възрастния сред тях.

– Случи се...

– Сигурно ли е – пророни гърлест глас.

– Да, няма съмнение! Утре, около обяд, до кладенеца. Доведете и другите. Няма да е лесно и не всички ще оцелеем... Ако има такива изобщо – почти безгласно завърши мажът и посегна към чашата си. Всички направиха същото, но изпитият на екс алкохол не успя да прогони ледените буци от гърдите им.

 

2

 

 Часът бе ударил! Мъжете се спогледаха и поеха към дебрите на планината. Петдесетте и два човешки силуета тръгнаха по пътя, който щеше да ги срешне със злото.

 Мъжът взел пръв думата предната вечер проговори :

– Знаем къде е горе-долу. Още е слаб и убива само около леговището си... Все пак за последно се е хранил преди 537 години...

 В този миг един почти детски глас го прекъсна. 

– Тогава лесно ще го унищожим. 

– Млък, дечко. Не знаеш още срещу какъв ужас се изправяш! Не всичко ти е казано, а вече няма време и за приказки. Малцина са оцелелите след среща с такъв звяр, а още по-малко са тези, които са имали желанието да споделят. Този тук, преди да изпадне в летаргия, е избил 3 села напълно, като от ловците, пратени да го спрят, само 1 е оцелял. 1 от 163 човека... Но той сега е слаб и в това е нашата надежда. Не успеем ли... По-добре да не се връщаме!...

 Мълчанието отново покри групата, като гробищен плащ и дори глутницата обучени кучета, смутено се оглеждаха. Усещаха, че този път ще срещнат не жертва, а убиец.

 Часовете се нижеха и мракът бързо се спускаше. А те, надушили заплахата в него, започнаха да настръхват и подбелват очи. 

– Вече сме в района – сребърната сабя сякаш сама се появи в ръцете на белокосия, но запазил осанката и силата си, водач – Стотици години, поколения ловци са го дирили, но когато те спят, нямат мирис и кучетата са безполезни. А пещерите са хиляди...

 Усещанията за смърт и заплаха, като стени от хаос се долавяха навсякъде около тях. Вековната гора бе като пустиня. Освен звуците от техните стъпки и случайното плахо излайване на някое псе, нищо друго не нарушаваше тишината...

– Имаме не повече от час време. А после той ще е буден. Легендите казват, че е един, но кой ли може да им има доверие?... Бъдете готови! По-добре смърт за всички ни, но и за него, отколкото да оцелее и поне 2 десетилетия да погребваме и изгаряме трупове...

– Тате – обади се отново младежът, всъщност момче на около 15 години, но за сметка на това, с богатирски ръст и движения, от които лъхаше сила и котешка бързина – Ще победим!

– Нямаме избор, момчето ми, нямаме избор. Защото, ако не успеем...

– Ще победим – обади се отново момчето и смутено се огледа.

 А времето минаваше, когато изведнъж кучетата полудяха..

Следва продължение... 

 

23.09.2019

 

Георги Каменов 

» следваща част...

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ничка, за положителната реакция. Полека, без въобще да бързам, ще качвам и продълженията.
  • Началото е много обещаващо, прочетох и втората част!
    Очаквам и следващите части!
    Браво Гош!
  • Хубаво, че си харесала началото. Надявам се да е така и занапред 😊
    Благодаря ти.
  • Ангелче, при мен трудно ще пропуснеш нещо по тази причина 😊
    Иржи, радвам се, че и теб те устройва тази схема. А колкото за дебатите, вземаме пример от политиците 😊
    Благодаря ви 😊
  • Добре,че е късо,Георги,а и добре го започна,инъче при толкова материал за четене,дори аз нямам време...А ко и дебатите се пишат така кратко,ще е също добре...А то...не мога да се вредя да публикувам нещо,защото ще ме затапят моментално.Харесва ми стила ти и в стиховете и в прозата.
  • След около седмица.
    Въобще не бързам, пиша в движение полека.
    Просто използвам публикуването, като стимул да го завърша, иначе щях и него да сложа в архива на паметта, а там вече е претъпкано...
    Благодаря ти отново.
  • Поне тези, които не харесат, няма да има основание да кажат:
    - Само дето си загубихме времето тук 😊
    Дива, може би... може би не...
    Благодаря и на теб 😊
  • mislitel (Георги Каменов) тогава ще са твърде кратки. 3 минути, това ти е един абзац, начи...
  • Не се шегувам.
    От 3 до 7 минути. В този отрязък мисля да е всяка една.
    Но пък... винаги може да има изненада 😊
  • mislitel (Георги Каменов) по-къси части?! Шегуваш се!
  • Доротея, на седмица, максумум, по част. Толкова е дажбата 😊
    Бистра, има и по-къси части, спокойно. Засега тази и следващата, са най-дългите 😊
    Гадината... Другата седмица...
    Благодаря от сърце и на двете ви!
  • Хмм, много късо деее. Това като трейлър направо.

    Чакам продължението да видим ква е тая гадина...
  • Ангелче, дано нататък не те разочаровам...
    Иначе си права. Времетраенето е много важно.
    Когато пиша специално нещо, което ще публикувам в такъв сайт, винаги се стремя да съм в рамките на няколко минути прочит.
    Изключенията са рядкост, но те принципно са абсолютно сериозни творби, а в случая за друго иде реч. Та този роман в момента го пиша, като в основни линии, сюжета ми е ясен.
    Но всяка публикувана част ще бъде в този времеви период - дългите части не са ми приоритет. Отлично знам, че виждайки време за прочит, примерно, 56 минути, не един читател ще се откаже. А и с няколко такива творби, отиде деня, пък е ясно, че малцина са господари на времето си...
    Пак се отплеснах с монолог 😊
    Благодаря ти!
  • Тръпнем в очакване.
  • Ооо, адаш, бая мръвки ще падат тук, с гаранция...
    Благодаря, за чудесното включване.
  • Ауууу... И почваме да вием в очакване на литературна мръвка...
Предложения
: ??:??