Северът и югът са като бялото и черното. Майката природа ги противопоставя от вечни времена. Потопихме се в контраста на посоките в ширналите се пред очите ни северни и южни склонове на Балкана.
Стръмно изкачване в прекрасна дъбова гора. Нашарена от есента, тя е притихнала и все още топла през октомври. Щедро е посипала с жълъди пътеката, по която изкачваме южен склон. Толкова много са жълъдите, че стъпвайки по земята, стъпалата ни получават невероятен масаж. На места се открива прекрасна панорамна гледка към Еленската котловина.
По небето няма и облаче... В синевата му пъстротата на върхарите е пленителна... Минаваме покрай Марков камък, за който легендата разказва,че Крали Марко го захвърлил по следващата го турска потеря.
На билото сме. Скала, обрасла в сив, парнат от слънцето мъх. Странно е усещането да вървиш по него, защото звукът, който се чува е сякаш от скърцането на сняг.
Стигаме до скалното образувание "Костенурките". Стоим върху една от тях. Гущерчета се стрелкат в процепит ...