7 ago 2014, 22:57

Здравей, Любов!

  Prosa » Cartas
1.4K 0 0
3 мин за четене

Здравей, Любов!

 

Нямам думи да ти опиша колко щастлива ме правиш само с присъствието си, без да ми говориш.

 А когато чуя ангелския ти и меден глас, политам към чудни светове.

Докосвайки и целувайки ми отваряш врати към приказни небеса- там, където сме само Ние двамата- не "аз" и "ти", а "НИЕ", защото сме едно цяло!Двата полюса на магнита!

Ин и Ян!

Никога няма да знаеш колко съм те търсила по света из хилядите грешни лица... Колко мрачни пътища извървях към теб...

Как очите ми те търсиха всеки ден сред безбройните празни мъниста...

Никога няма да знаеш как всеки твой грешен избор беше светулка за мен в тъмния лабиринт от тръни и плевели...

Колко молитви измолих на всички божества да ми покажат правилния път към теб. Няма да знаеш колко нечестни сделки сключих с Вселената, за да те пази само за мен.

Думите ми не стигат да ти разкажа колко пъти в съня си протягах ръце да те докосна и после как се събуждах  с лице, обляно в сълзи, защото всичко е било само един миг от приказка.

Открих те и започнах да живея.

Открих те и разбрах, че светът е цветен, а не черно- бял.

Имам само едно сърце и на теб го давам. Пази го, защото друго нямам. Имам и само една душа, изпълнена с Любов към теб. Подарявам ти тези тъй простички неща, а всъщност всичко, което притежавам.

За теб ще бъда пристана, на който да отпочинеш.

Слънцето, което ще изгрява след всяка силна буря.

Вятърът, който винаги ще те тласка да продължиш напред.

Ще бъда и вълните, които винаги ще те изкарват на брега.

Ще бъда светлината, която ще те озарява в тежките битки с мрачните демони на душата ти.

Ще бъда всичко и всеки, но най- вече ще бъда

ЖЕНАТА за теб!

 

Обичам те!

Запази се такъв, какъвто си, защото в теб се влюбих и в това, което си!

Животът ми - това си

ТИ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...