31 ene 2010, 18:07

Зимата дошла е!

  Prosa » Otros
1.4K 0 2
2 мин за четене

Зимата дошла е

 

        Утро е. Бавно отварям очи и показвам глава из под топлата завивка. Бррр, студено е! Чувам как някой тихо чука по капчука. Хладничко е, но любопитството над мен надделява. Ставам бързо и вдигам със затаен дъх белите щори, на тъмната стая и ооо... Зимата дошла е!

        Навън снежинки бели танцуват валс, всичко е тихо и спокойно, вкочанено от студ или просто заспало.

        Бялата кралица покрила е всеки навън. От зелената дрешка на близкото борче няма и следа, сега то е с ново бяло кожухче. Колите са завити с бяла пеленка, а съседските къщи сякаш са се сближили една до друга, за да могат да се сгреят. Настъпи и един от любимите ми сезони.

         Бързам. Обличам любимия пуловер, топлия панталон и чорапки. Палтенцето и ботушките вече ме чакат пред вратата. Шалчето и шапката, моите първи другари, вече са с мен или по-скоро аз в тях.

         Прескачайки по няколко стъпала, бързам да изляза, да направя първите си бели следи и да се разходя измежду снежинките и хората.

Ееех, колко е приятно! Подухва тих ветрец, а снежинките падат ли, падат.

Правя малък пирует, скок и хоп... Вече съм на улицата.

         Хората са навън, но странно защо, все oще е тихо. Дали са затаили дъх пред малките парашутисти или им е студено?! Продължавам да вървя с бавна стъпка и стигам до сърцето на града.

         Там не е толкова тихо. Вече хората сякаш са преодолели първоначалното стъписване и се опитват да се насладят на мига с всички сили.

         Чува се детски смях. Възрастни се събират на групички и разговарят оживено за снега, за зимата, за празниците. Наоколо се носи духът на предстоящата Коледа.

          Навън е весело и аз се чувствам така. Освен хората, и животните са се показали навън. Куче весело подскача и се опитва да улови снежинка, котенце недоволно изтръсква крачка, а две врабченца се гушат и наблюдават падащия сняг.

         Хората са щастливи, животните също, а аз не съм се чувствала толкова добре от отдавна. Спокойна, чиста и нова съм. Иска ми се и аз като малките, бели принцеси, да летя високо и да правя пируети под ритъма на валса.

          Желая неизменно този сезон да не свършва! А Вие?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Белчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...