Зимата дошла е
Утро е. Бавно отварям очи и показвам глава из под топлата завивка. Бррр, студено е! Чувам как някой тихо чука по капчука. Хладничко е, но любопитството над мен надделява. Ставам бързо и вдигам със затаен дъх белите щори, на тъмната стая и ооо... Зимата дошла е!
Навън снежинки бели танцуват валс, всичко е тихо и спокойно, вкочанено от студ или просто заспало.
Бялата кралица покрила е всеки навън. От зелената дрешка на близкото борче няма и следа, сега то е с ново бяло кожухче. Колите са завити с бяла пеленка, а съседските къщи сякаш са се сближили една до друга, за да могат да се сгреят. Настъпи и един от любимите ми сезони.
Бързам. Обличам любимия пуловер, топлия панталон и чорапки. Палтенцето и ботушките вече ме чакат пред вратата. Шалчето и шапката, моите първи другари, вече са с мен или по-скоро аз в тях.
Прескачайки по няколко стъпала, бързам да изляза, да направя първите си бели следи и да се разходя измежду снежинките и хората.
Ееех, колко е приятно! Подухва тих ветрец, а снежинките падат ли, падат.
Правя малък пирует, скок и хоп... Вече съм на улицата.
Хората са навън, но странно защо, все oще е тихо. Дали са затаили дъх пред малките парашутисти или им е студено?! Продължавам да вървя с бавна стъпка и стигам до сърцето на града.
Там не е толкова тихо. Вече хората сякаш са преодолели първоначалното стъписване и се опитват да се насладят на мига с всички сили.
Чува се детски смях. Възрастни се събират на групички и разговарят оживено за снега, за зимата, за празниците. Наоколо се носи духът на предстоящата Коледа.
Навън е весело и аз се чувствам така. Освен хората, и животните са се показали навън. Куче весело подскача и се опитва да улови снежинка, котенце недоволно изтръсква крачка, а две врабченца се гушат и наблюдават падащия сняг.
Хората са щастливи, животните също, а аз не съм се чувствала толкова добре от отдавна. Спокойна, чиста и нова съм. Иска ми се и аз като малките, бели принцеси, да летя високо и да правя пируети под ритъма на валса.
Желая неизменно този сезон да не свършва! А Вие?
© Петя Белчева Всички права запазени