31.01.2010 г., 18:07

Зимата дошла е!

1.3K 0 2
2 мин за четене

Зимата дошла е

 

        Утро е. Бавно отварям очи и показвам глава из под топлата завивка. Бррр, студено е! Чувам как някой тихо чука по капчука. Хладничко е, но любопитството над мен надделява. Ставам бързо и вдигам със затаен дъх белите щори, на тъмната стая и ооо... Зимата дошла е!

        Навън снежинки бели танцуват валс, всичко е тихо и спокойно, вкочанено от студ или просто заспало.

        Бялата кралица покрила е всеки навън. От зелената дрешка на близкото борче няма и следа, сега то е с ново бяло кожухче. Колите са завити с бяла пеленка, а съседските къщи сякаш са се сближили една до друга, за да могат да се сгреят. Настъпи и един от любимите ми сезони.

         Бързам. Обличам любимия пуловер, топлия панталон и чорапки. Палтенцето и ботушките вече ме чакат пред вратата. Шалчето и шапката, моите първи другари, вече са с мен или по-скоро аз в тях.

         Прескачайки по няколко стъпала, бързам да изляза, да направя първите си бели следи и да се разходя измежду снежинките и хората.

Ееех, колко е приятно! Подухва тих ветрец, а снежинките падат ли, падат.

Правя малък пирует, скок и хоп... Вече съм на улицата.

         Хората са навън, но странно защо, все oще е тихо. Дали са затаили дъх пред малките парашутисти или им е студено?! Продължавам да вървя с бавна стъпка и стигам до сърцето на града.

         Там не е толкова тихо. Вече хората сякаш са преодолели първоначалното стъписване и се опитват да се насладят на мига с всички сили.

         Чува се детски смях. Възрастни се събират на групички и разговарят оживено за снега, за зимата, за празниците. Наоколо се носи духът на предстоящата Коледа.

          Навън е весело и аз се чувствам така. Освен хората, и животните са се показали навън. Куче весело подскача и се опитва да улови снежинка, котенце недоволно изтръсква крачка, а две врабченца се гушат и наблюдават падащия сняг.

         Хората са щастливи, животните също, а аз не съм се чувствала толкова добре от отдавна. Спокойна, чиста и нова съм. Иска ми се и аз като малките, бели принцеси, да летя високо и да правя пируети под ритъма на валса.

          Желая неизменно този сезон да не свършва! А Вие?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Белчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...