22 dic 2010, 6:59

Зимен пейзаж

  Prosa » Relatos
6.1K 0 3
1 мин за четене

ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ

 

    И ето отново настъпи зима, тихо,  неусетно. Настани се по малките криви улички на града, сякаш винаги си е била там, сякаш нищо не се е променило, плавно настъпваща и отминаваща като разцъфването и повяхването на едно цвете.
    Е, разбира се, макар и на пръв поглед нищо ново, всичко бе изменено. Може би не косвена промяна, може би нещо мъничко, но все пак променено.
    Навън комините пушеха, затрупвайки бялото небе с гъст, къдрав дим. Поглеждаш през прозореца и виждаш броеници от сгради, сгушени една в друга, водейки никому известното и незабележимо състезание - чии пушек ще стигне най-нависоко.
    Веселите снежинки падаха, полюшвайки се грациозно. Очакваха скоро да паднат върху нослето на някое дете и да донесат неописуемо щастие, такова, типично само за децата. Ах, тези малки създания, с така чисти сърца и мисли, които кръговратът на живота щеше да засмуче бързо и неочаквано.
    Улиците се усмихваха, радваха се на снега, играейки заедно с хората, макар и забавлението да беше за тяхна сметка. Образуваха безкрайни ледени пързалки, по които хората правеха толкова сложни пируети, неприсъщи дори за професионални фигуристи, а след като паднеха, улиците отекваха в безкраен, мълчалив смях, придружен от  ругатните и намръщените физиономии на участника в „забавлението”.
    Е, описанието бе кратко, но обрисува най-важните части от зимата, поне за мен. А сега, ако нямате нищо напротив, отивам да се позабавлявам на ледената пързалка, която улиците така старателно са ми приготвили, очаквайки да допринеса със своя „финес” към тяхното увеселение.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Блага Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...