Зимен пейзаж
ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ
И ето отново настъпи зима, тихо, неусетно. Настани се по малките криви улички на града, сякаш винаги си е била там, сякаш нищо не се е променило, плавно настъпваща и отминаваща като разцъфването и повяхването на едно цвете.
Е, разбира се, макар и на пръв поглед нищо ново, всичко бе изменено. Може би не косвена промяна, може би нещо мъничко, но все пак променено.
Навън комините пушеха, затрупвайки бялото небе с гъст, къдрав дим. Поглеждаш през прозореца и виждаш броеници от сгради, сгушени една в друга, водейки никому известното и незабележимо състезание - чии пушек ще стигне най-нависоко.
Веселите снежинки падаха, полюшвайки се грациозно. Очакваха скоро да паднат върху нослето на някое дете и да донесат неописуемо щастие, такова, типично само за децата. Ах, тези малки създания, с така чисти сърца и мисли, които кръговратът на живота щеше да засмуче бързо и неочаквано.
Улиците се усмихваха, радваха се на снега, играейки заедно с хората, макар и забавлението да беше за тяхна сметка. Образуваха безкрайни ледени пързалки, по които хората правеха толкова сложни пируети, неприсъщи дори за професионални фигуристи, а след като паднеха, улиците отекваха в безкраен, мълчалив смях, придружен от ругатните и намръщените физиономии на участника в „забавлението”.
Е, описанието бе кратко, но обрисува най-важните части от зимата, поне за мен. А сега, ако нямате нищо напротив, отивам да се позабавлявам на ледената пързалка, която улиците така старателно са ми приготвили, очаквайки да допринеса със своя „финес” към тяхното увеселение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Блага Всички права запазени
