Било много, много отдавна. Змейове и змеици живеели безгрижно в  красиви пещери, които те пробивали в скалите с един замах на силните си опашки. През деня събирали билки и корени и варели омайни смеси, от които добивали все повече сили. Често, докато изравяли корените, намирали скрито злато и го трупали в пещерите си, за да им свети през нощта. Вечер пък сядали на някоя поляна и си разказвали приказки. Само някои от тях - най-любопитните - се осмелявали да отлитат до близките села и да наблюдават живота на хората. Чудели се змейовете и змеиците на историите за тези странни същества, които страдали от развалена любов, разбито сърце и пропиляна младост. Някак си успявали да приемат, че на Земята имало живи същества, които се раждали, остарявали и умирали, въпреки че те били вечно млади и само пробождане в сърцето можело да отнеме живота им. До тогава, само един змей бил прободен така, но то било толкова отдавна, че останала само заръката да летят високо над дърветата. Когато времето им в някоя пещера свършвало, змейовете излитали нагоре, но къде точно, никой не го е било грижа - знаели, че всяко нещо, което им се случва било за добро. Това, което не можели да разберат било как любовта можела да носи мъка. При тях, още при раждането на малко змейче, се знаело коя е неговата избраница и никога не си представял, че може да пожелае друга, освен нея.
    Най-смелият от тези змейове се казвал Горан. Силен, със светещи на слънцето люспи и гордо вдигната глава, той бил почитан от побратимите си и всички искали да приличат на него. Горан не се спирал пред никакви трудности и често посещавал хората. Най-много обичал да каца по покривите на къщите и да подслушва приказките, които бабите редели на своите внучета или легендите, които се изпявали като песни по седянките.
    Една вечер Горан разказвал една от тези истории. Тя била за невярна мома, която била предала любимия си на враговете му, защото искала да живее в богатите дворци на Цариград. Горановата любима - змеицата Перуника, която обикновено го прекъсвала с някоя шега - този път седяла умислена и не се обадила нито веднъж. Когато всички се разотишли, Перуника отблъснала ласките на змея и казала, че иска да си полегне. Горан не мигнал през цялата нощ. Тревожни мисли започнали да нахлуват в главата му. Усетил и непознато свиване на сърцето, но сам се успокоявал, че това било заради тъжната случка, която бил разказал. Едва призори сънят победил Горан и той заспал.
    Сутринта страшен вой разлюлял скалата със змейовите пещери. Горан виел и огън излизал от устата му. Събрали се побратимите му, а той изсъскал:
    - Перуника е човек залюбила и мене клети оставила тука сам да векувам. В селото ще сляза. Златото си ще дам на този, който ми севдата върне. Ако приемат - приемат, ако ли пък не, горко им!
    Докато змейовете разберат какво ставало, Горан разперил криле и се спуснал към селото. Всички хора се били събрали около прясно изкопан гроб, а отстрани стоял ковчег с млад и красив момък в него. Това, което накарало змея да избълва огън срещу събралите се селяни било трупа на милата му Перуника до ковчега с мъртвеца.
    - Какво сте сторили с Перуника? Защо не мърда? Защо не говори?
    Страх свил сърцата на селяните и всички паднали по лице на земята. Тогава, една красива девойка с бяло лице и сини очи, пълни със сълзи, смело пристъпила напред и казала:
    - Огън да гори твоята Перуника! Тя Никола ми взе. Него го тайно залюби. Аз в сърце ги прободох и двама. Нека земята ги погълне, а моята черна прокоба да ме влачи до гроба.
     - Тогава тебе, моме, ще взема. Догде ти е даден живота, на мене ти ще ми служиш. Перуника не ще ми върнеш, но сърцето ми ще лекуваш. Кога времето ти свърши, за друга мома ще се върна и туй село, проклето да бъде, нивга да не забравя, че дан на Горана ще има да дава!
    Спуснал се Горан, грабнал младото момиче и отлетял в своята пещера. Спрял да излиза от там и никой не чул повече неговите истории. За да заприличат на него, другите змейове също се спуснали по селата да си крадат девойки. Змеиците, останали без любимите си, отлетели нанякъде и до днес никой не знае къде са.
   
06.07.09 г.