Знанието е сила
Вървях замислена по главната улица до моя блок, навела глава надолу, с мисълта какво ще правя след като вече завърших основното си образование. Убедена, че аз мога да работя това, което искам, т.е. банков счетоводител. Както си вървях, ми се стори, че някой извика моето име, поогледах се, никой не видях и пак се замислих. Отново чух името си, този път бях сигурна, убедена. Обърнах се и зад мен, кого да видя - моята, вече стара съученичка, задъхана от това, че се е опитала да ме догони.
- Здравей! Как си? Как караш ваканцията? - попита ме тя.
- Как да съм, добре. А ти?
- Например... днес съм много щастлива, защото си подадох документите за университета във Варна, нали знаеш, бях ти казала!
- Да, да, сещам се! - отвърнах аз.
- Ами, ти няма ли да кандидатстваш някъде? - пита ме тя.
- Аз ли, че за какво, имам нужните знания, за да започна да работя това, което искам и без да уча!
- Надявам се, че си права! Пожелавам ти успех! Аз утре заминавам, така че в момента малко бърза ...