Запознанство, имащо за цел нищо друго освен безгранична приятелска обич. Той не можеше да й предложи нищо друго, не можеше дори да се откаже от миналото си и да започне ново начало. Защо го направи тогава? Нима искаше да нарани себе си и нея? Нима можеше да причинява болка? Защо се бе случило така?
Обичаше я, дори да бяха като залеза и зората. Той винаги залязваше в нейните очи, винаги беше лош и почти винаги я караше да се усмихва, заради това.
Тя беше и все още бе зората. Зората, която го повдига високо в небето. Зората, която го спасяваше винаги и от всичко. Тя беше неговото начало, ново начало на забравената някога любов. Той и тя.
Залез и зора.
Дни и нощи се преплитаха. Залеза и зората сменяха своето надмощие. Понякога той беше прав, понякога тя.
За него тя беше всичко, тя беше зората на живота му.
Не беше сантиментален тип, дори напротив. Не позволяваше да му личи, че я обича. Държеше се неприлично с нея. Дразнеше я. Караха се като малки деца, но се обичаха. Той я обичаше. Обичаш ...