Един подир друг, всеки разказваше. Дойде реда и на кака Кати.
- Ами аз какво да ви кажа. Какво ми дойде до главата.
И кака Кати започна уж на смях, пък то си беше тъжна истина.
Кака Кати беше най-голямата в групата. Позакъсняла с ученето, та сега компенсираше с труд и стремеж за първа роля. Не и се отдаваше много, но това не и пречеше да си въобразява. Все искаше най-трудните въпроси на изпит, най-специалните теми на курсовите проекти. Абе, болни амбиции. За това беше страшно разочарована, когато и се падна Стела. В дома май не знаят за съществуването на това дете.
- Стела ли, коя беше пък тази звезда? - реакцията на директорката на дома, по повод Катиния въпрос :
- Какво ще ми кажете за това момиченце?
При възпитателите положението не беше по-различно.
- Мълчалива. Темерут си пада. С никого не говори. Нищо не иска, ама и нищо не дава. Абе една от стотиците, които са минали през този дом.
За сметка на това в училище, класната ù – само суперлативи. Никакви проблеми. С никого никакви кон ...