Беше късно след обед и слабото пролетно слънце започваше да клони към залез. Седем кораба току що бяха навлезли във фиорда. Само един от тях измени курса си и се отправи към Вдовишкия остров под черно знаме. Останалите се приготвиха да влязат в пристанището. Радостното оживление бе дало място на напрегнато очакване. Сякаш двете черни знамена бяха хвърлили сянка върху града и обитателите му.
В една от стаите на манастира майката-приор клатеше глава в недоумение. Бяха уведомени, че херцогът е бил принуден да вземе ранените със себе си по време на опасното пътуване към дома. В съобщението се споменаваше, че флагманът на херцога е натоварил най-сериозно пострадалите и се надпреварва с времето. Но което беше още по-лошо, негова имперска светлост също бе тежко болен. И тогава, в уречения ден, корабът не беше пристигнали. Очевидно бяха станали жертва на фатално забавяне. Майката-приор отчаяно се бе молила на Боговете да закрилят тези млади мъже и лордът им. Ако трябваше да бъде честна, старат ...