Приятелю, не ще си нивга стар,
такъв си, както първи път видях те,
красив си пак, след зими три макар,
сменили три пъти премяна лятна,
три пролети мъждяха в есента,
тъй, както три години забелязвах,
април три пъти в юни се преля,
а твойта младост никак не угасва.
Ах, прелест – тя стрелка по циферблат,
едва се движи, ала не усещам –
така непроменим си в сладостта,
но може би очите се подвеждат:
затуй тогаз, о, миг, роди се ти,
преди туй лято пак да отлети.
104 Shakespeare’s sonnet
To me, fair friend, you never can be old,
For as you were when first your eye I ey'd,
Such seems your beauty still. Three winters cold,
Have from the forests shook three summers' pride,
Three beauteous springs to yellow autumn turn'd,
In process of the seasons have I seen,
Three April perfumes in three hot Junes burn'd,
Since first I saw you fresh, which yet are green.
Ah! yet doth beauty like a dial-hand,
Steal from his figure, and no pace perceiv'd;
So your sweet hue, which methinks still doth stand,
Hath motion, and mine eye may be deceiv'd:
For fear of which, hear this thou age unbred:
Ere you were born was beauty's summer dead.
© Ивелина Стойкова Todos los derechos reservados