Бял сняг... Същински бял капан.
Смъртта в краката като пес лежи.
На цялата земя си страшно сам.
И сам си Бог. И дявол си си ти.

Сега кажи, кажи ми, накъде?
На кой от двамата да служа днес,
когато пътят се дели на две:
животът - вляво, вдясно - чест.

Кръвта се впива като острие сега!
Кажи ми, Господи, защо ми е това?
Приех света... От всичко се лиших.
Душа изтръгнах, болка си приших.

Дали е страх човешки или божи храм,
дали е дявол наш или е божи ангел.
Светът отива, мисля си, натам,
където е безсъвестно и хладно.

В очите - сняг, в небето ми - олово.
Ще допълзя и изтърпя по този път.
Не виждам други пътища аз нови,
пред мен е само дълг и смърт.

Но няма топлина и светлина в сърцето.
Прости ми, Господи, че е така...
Вземи ми всичко друго, не това което
ми носи белотата на снега.


Оригинал:


Белый снег


Белый снег, как белый плен,
Смерть, как пес, лежит у ног.
Ты один на всей земле -
Сам себе и враг, и бог.

И куда теперь идти?
И кому теперь служить?
От развилки два пути:
Справа честь, а слева жизнь.

Кровью сталь клинка согрета...
Господи, за что мне это?
Все забрал, всего лишил,
Душу вынул, боль вложил.

То ли плаха, то ли храм,
То ли ангел, то ли бес.
Если мир летит к чертям,
Совесть - самый тяжкий крест.

Снег в глаза, свинец в висок.
Доползти бы, дотерпеть.
Видно нет иных дорог:
Прямо долг и там же смерть.

В сердце ни тепла, ни света,
Господи, прости мне это...
Все возьми, оставь на век
Только этот белый снег...

Илья Епищев