БЕЗИМЕНЕН  

        (Превод от хърватски)

  Пот капе от жълтите ти бузи,

  устните ти страдат.

  Твоите безплодни думи изчезват

  в пожара на синята нощ,

  бодливи мечти нека да

  погълнат пътищата, включени в облак от мрак!

                И с жълто, с жълто са напоени песните, 

                             бръмчейки с тежки ветрове 

                             в нашите прегръдки.

  Нямат свои имена разцъфналите венчелистчета,

  бълбукащите потоци, вълнообразната усмивка на морето,

  крехките клони, отворените пътища,

  бащите на нашите песни,

  нарисуваните картини от сиви облаци

  на гъстото лилаво небе.

                И с жълто, с жълто са напоени песните,

                                бръмчейки с тежки ветрове

                                в нашите прегръдки.

BEZIMENOJ

                Autor: Srđan Duhović, R. Hrvatska

Znoj lije niz žute obraze,

usne se pate,

tvoje uzaludne riječi nestaju u

 ognju modre noći,

snove bodljikave i puste

proždiru putovi prekriveni oblakom tame.

                I žuti se žuti pokisli pjev

                bruje vjetrovi teški

                u naš zagrljaj.

Na laticama nabreklim nema imena tvog

žubori potok, namreškano more se smiješi

krhke grane otvaraju pute

otaca naših to je pjev

slike crtaju oblaci sijedi

na gusto ljubičasti svod.

                I žuti se žuti pokisli pjev

                bruje vjetrovi teški

                u naš zagrljaj.

Б.а. Стихотворението е поместено в преводната ми петезична (многоезична) антология „Гласове от Балканите”, 2016.