И ВСЕ ТАКА ОСТАВА

                Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония

Красиви ли сме, или защото сме млади,

все така е, както трябва да бъде

по нашите разбирания,

а всичко това е толкова кратко,

защото се изгубва, и в момента на думата

това остава като движение

на някаква връзка с ума.

Кой уби далечината,

единствената, която ме приближаваше до теб,

че никога и никъде повече

да не ме всели тайно в твоите мисли?

Есента не се познава само след дъждовете

и по голямото търсене на кърпата за носа.

Аз пак със старите обувки,

също като да съм бос,

вървя под дъжда,

докато годините минават,

и ние все така чужди и непознати оставаме.

И СЕ ТАКА ОСТАНУВА

                Автор:  Васил Тоциновси, Република Северна Македонија

Убави ли сме или затоа што сме млади

се е така како треба да биде

по нашите разбирања

а сето тоа е толку кратко

што се изгубува и во мигот на зборот

та останува како шав

на некаква врска со черепот

Кој ја уби далечината

единствена што ме приближуваше до тебе

за никогаш и никаде повеќе

да не ме всели тајно во твојата мисла

Есента не се познава само по дождовите

и по големата побарувачка на крпчиња за носот

јас пак со старите чевли

исто како да сум бос

ќе чекорам по дождот

додека минуваат годините

а ние се така туѓи и непознати остануваме.

Б.а. Стихотворението  е поместено в  двуезичния ми "Aлманах на съвременна македонска поезия" от македонски на български език, (2016) и двуезичната ми преводна поетична книга “Вик”, (2016) от македонски на български език от Васил Тоциновски.

            Думи за автора

              Васил Тоциновски (1946, Стояково) е македонски поет, разказвач и романист, автор на книги за деца и възрастни, критик и есеист, литературен историк, антологист, преводач и пенсиониран университетски професор. Автор е на сценарии на петдесетина документални филми и сериали, излъчвани в програмите на тогавашната ЈРТ (Югославска телевизия и радио) и в многобройни програми и фестивали по света. Автор е и на шестдесет книги. Работи като научен сътрудник в Института за македонска литература в университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие, а от 2008 год. до пенсионирането си през 2014 год. работи като редовен професор в Катедрата по македонски език и литература във Философския факултет в Риека, Хърватия. Известни са стихосбирките му: „Тайна в съня”, „Отворена врата”, „Ден за игра” и „Закритият ковчег”. От литературната история на автора особено важни са монографиите му: „Македонските преводи на 19 век“ и „Македонската История на 19-ти век”. Носител е на най-високите държавни награди и отличия и на многобройни чуждестранни литературни награди. Негови творби са превеждани на седемнадесет езика в света. Бил е главен и отговорен редактор на много литературни и научни списания, а сред тях и на най-старото македонско литературно списание „Съвременник”. Член е на Дружеството на писателите на Македония и почетен вицепрезидент на Хърватското литературно дружество в Риека, Хърватия.