КОЙ МИ ГАЗИ В ЛОЗЕТО
Кой тази нощ в моето лозе се разхожда
и мечтае колебливо в грешни посоки?
Някои очи са далече,
до полунощ крият горещи сълзи
и удавени спят
под тази звезда всевиждаща,
която, скитайки се, падна в моята нощ.
Кой ли тази вечер в моето лозе ходи
и неспокойно търси на нощта гъстата тъмнина?
Дали това са сините пипала на малкото ято щастие?
Правдата напразно мълчи,
че с лозовия стрес се разсейва светлината
и над самотата за самотност жадува.
Кой тази нощ в моето лозе се разхожда
и редовете дълги немирно измерва?
Навярно е скитник, пратен да разсипва звезди,
чиято стъпка е просто човешко ехо,
който запълва мрака в сърцето и тишината да разбие може,
без дори с нозете си земята да докосне?
Кой от нас се лута и кой в съня
само светлината на своята посока следва?
О, само да можех да знам
кой ли тази вечер
в моето лозе гази?!
КО MI TO GAZI VINOGRAD
Autor: Gordana Radovanović, B i H
Ko to noćas mojim vinogradom korača
i san neodlučan na stranputicu skreće.
Neke su oči daleke
do ponoći žeravu suzom krile,
pa utopljene usnule,
pod ovom zvezdom svevidećom,
što je, lutalica, u moju noć pala.
Ko li noćas niz moj vinograd ide
i nespokojan traži od noći gušću tminu.
Da l’ to što na viticama plave sićušna jata sreće
pravda sujetnu tišinu
a s čokota stresa zalutalu svetlost
i preko samoće za samotnošću žudi.
Ko to noćas po mom vinogradu hoda
i redove nepregledne nemirom premerava.
Zar skitnica, izaslanik prolivene zvezde,
korakom, što prosto, ljudski odzvanja,
srce mrakom napuniti i muk razbiti može,
a da mu noge zemlju ne dodirnu.
Ko od nas luta, a ko u snu
samo sjaj svoje vodilje prati.
O, da mi je znati,
ko li to noćas
mojim vinogradom gazi.
© Латинка-Златна Todos los derechos reservados
Пак браво! И светли празници, Златна!