Кой ми гази в лозето – (Гордана Радованович, Б. и Х.)

                                      КОЙ МИ ГАЗИ В ЛОЗЕТО

                                Кой тази нощ в моето лозе се разхожда

                             и мечтае колебливо в грешни посоки?

                                             Някои очи са далече,

                                до полунощ крият горещи сълзи

                                                 и удавени спят

                                       под тази звезда всевиждаща,

                             която, скитайки се, падна в моята нощ.

                                Кой ли тази вечер в моето лозе ходи

                      и неспокойно търси на нощта гъстата тъмнина?

                  Дали това са сините пипала на малкото ято щастие?

                                      Правдата напразно мълчи,

                     че с лозовия стрес се разсейва светлината

                              и над самотата за самотност жадува.

                         Кой тази нощ в моето лозе се разхожда

                             и редовете дълги немирно измерва?

                    Навярно е скитник, пратен да разсипва звезди,

                                 чиято стъпка е просто човешко ехо,

             който запълва мрака в сърцето и тишината да разбие може,

                             без дори с нозете си земята да докосне?

                                       Кой от нас се лута и кой в съня

                             само светлината на своята посока следва?

                                         О, само да можех да знам

                                             кой ли тази вечер

                                             в моето лозе гази?!

                                 КО MI TO GAZI VINOGRAD

                                Autor: Gordana Radovanović, B i H

                               Ko to noćas mojim vinogradom korača

                               i san neodlučan na stranputicu skreće.

                                              Neke su oči daleke

                                   do ponoći žeravu suzom krile,

                                           pa utopljene usnule,

                                  pod ovom zvezdom svevidećom,

                                   što je, lutalica, u moju noć pala.

                               Ko li noćas niz moj vinograd ide

                         i nespokojan traži od noći gušću tminu.

                   Da l’ to što na viticama plave sićušna jata sreće

                                       pravda sujetnu tišinu

                               a s čokota stresa zalutalu svetlost

                               i preko samoće za samotnošću žudi.

                              Ko to noćas po mom vinogradu hoda

                         i redove nepregledne nemirom premerava.

                           Zar skitnica, izaslanik prolivene zvezde,

                            korakom, što prosto, ljudski odzvanja,

                         srce mrakom napuniti i muk razbiti može,

                                 a da mu noge zemlju ne dodirnu.

                                       Ko od nas luta, a ko u snu

                                     samo sjaj svoje vodilje prati.

                                            O, da mi je znati,

                                                 ko li to noćas

                                         mojim vinogradom gazi.