Ирина ТРУЩИНА
На Мила Лазарова
Луна и стих. Халка в позлата.
Вратичка и пътечка край цветята.
Покривка, шита в бод ажурен.
Калинка спи под абажура;
И сякаш за стиха си най-нарочно
от малката калинка вземам точка.
Блести халка на месеца в лъчите
и свежи са цветята във лехите.
Далеч във Русе тази нощ ме връща,
че звезден бриз сърцето ми прегръща.
В концерт щурците сякаш се надпяват –
с южняшки полъх радост ми даряват.
Превод:
Живодар Душков
ЛУНА, СТИХИ…
Миле Лазаровой
Луна, стихи, твоё колечко,
Дорожка флоксов у крылечка,
По скатерти – узор ажуром
И мотылёк под абажуром.
Как шорох крыльев мотылька,
Легка и трепетна строка,
В лучах луны блестит колечко,
И свежи флоксы укрылечка.
А ночь, как в Русе, хороша –
И ловит звёздный бриз душа,
Чарует звон ночных цикад,
И тот же – юга – аромат…
Ирина ТРУШИНА
Москва, 2009
© Живодар Душков Todos los derechos reservados